Дата и час: 19 Окт 2018, 12:11



Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
дискусия 
Автор Съобщение
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: дискусия
val написа:
"АНАСТАСИЯ - СТОПАНКАТА НА ТАЙГАТА " ?
http://www.secretsbg.com/secretsofearth ... php?num=n6

някои запознат ли е с темата.?


Откъс от една от книгите

" ... - Пак Володя ли е направил нещо необичайно? - попита Анастасия дядо си, който дотича до нас.
Дядото, като ми хвърли бегъл поглед, изстреля краткото "Привет, Владимир", поясни:
- Той е на брега на езерото. Гмурна се и извади едно камъче от дъното. Сега стои и го стиска в ръка. Предполагам, че камъкът му гори ръчичката, но той не го пуска. Не знам какво да го посъветвам.
След това дядото се обърна към мен и каза:
- Твоят синът е там, а ти си му баща - какво чакаш!
Без да ми е ясно какво точно става, се затичах към езерото. С мене тичаше дядото и обясняваше:
- Това камъче е радиоактивно. Малко е, но с голяма енергия вътре. Тази енергия прилича на радиация.
- Откъде се е вземало на дъното на езерото?
- Отдавна е там. Още баща ми знаеше за него. Но никой но успяваше да се гмурне до него.
- А Володя е успял... Откъде е научил за него?
- Сам аз го научих да се гмурка надълбоко.
- Защо?
- Постоянно ми досаждаше, все ме молеше за това. Не ви се занимава с възпитанието на децата, всичко стоварвате на старите.
- А кой му каза за камъка?
- Ами че кой друг, освен мене? Аз му разказах.
- Защо?
- Искаше да знае, какво не дава на езерото да замръзва през зимата.
Когато дотичахме до езерото, видях сина си да стои на брега. Косите и ризата му бяха мокри, но водата се беше вече отцедила - значи, отдавна трябва да е там, - заключих аз.
Синът ми Володя стоеше с протегната ръка и свити в юмрук пръсти и, без да откъсне поглед, съсредоточено гледаше към него. Ясно: в дланта си стиска именно този злополучен камък от езерото. Направих не повече от две крачки към него, но той бързо извърна глава към мене и каза:
- Тате, не се приближавай!
Щом спрях, той каза:
- Поздравявам мислите ти, тате. Само че иди по-надалече, може би е по-добре да легнете с дядо на земята, ще да мога тогава спокойно да се съсредоточа.
Дядото мигом легна на земята, а аз, кой знае защо, също легнах до него. Известно време мълчаливо гледахме стоящия на брега Володя, а после изведнъж ми хрумна една съвсем проста мисъл и аз казах:
- Володя, ти просто го захвърли по-далече.
- Къде надалече? - без да се обръща, попита той.
- Ами на тревата.
- Не бива на тревата, много нещо може ще загине. Чувствам, че засега не трябва да го хвърлям.
- Ти какво, така ли ще стоиш, ден или два? А след това? Ще стоиш седмица, месец?
- Мисля как да постъпя, тате. Хайде да помълчим, нека мисълта сама намери решение, не бива да я отвличаме.
Ние с дядото мълчаливо лежахме и гледахме Володя. И изведнъж видях как откъм другата страна на езерото, бавно, много бавно за такава ситуация, приближава Анастасия. На пет крачки от Володя, седна на брега на езерото като че ли нищо не беше се случило, потопи крака във водата и така седя известно време. После се обърна към сина ни и съвършено спокойно попита:
- Гори ли ти ръката, синко?
- Да, мамо - отговори Володя.
- За какво мислеше като вадеше камъка и какво мислиш в момента?
- От камъка излиза енергия, подобна на радиация. За нея ми е разказвал дядо. Но от човека също излиза енергия. Това го знам. И човешката енергия е винаги по-силна - няма енергия, която може да я победи. Извадих камъка и сега го държа. С всичка сила се мъча да подтисна неговата енергия. Да я натикам обратно вътре. Искам да покажа, че човекът е по-силен от всякаква радиация.
- И успяваш ли да покажеш превъзходството на твоята енергия?
- Да мамо, успявам. Но той продължава да се нагрява. Вече малко изгаря пръстите и дланта ми.
- Защо не го хвърлиш?
- Усещам, че не трябва.
- Защо?
- Така усещам.
- Защо?
- Той... Той ще се взриви, мамо! Ще избухне, веднага щом разтворя пръстите на ръката си. И взрива ще бъде силен.
- Точно така, ще се взриви. От камъка излиза заключената в него енергия. Със своята енергия ти си подтиснал нейния поток и си го насочил навътре, мислено си образувал ядро вътре в камъчето и там сега се натрупва и твоята, и неговата енергия. Но тя не може да се натрупва безкрайно. Тя е вече в ядрото, сътворено от твоите мисли, бушува и се нагрява - ето защо камъкът вече гори твоята ръчичка.
- Разбрах, затова и не разтварям пръсти.
Външно Анастасия беше съвършено спокойна, движенията ù бяха бавни и плавни, тя говореше равномерно и с паузи, но аз чувствах, че е необикновено съсредоточена и мисълта ù сега сигурно работи по-бързо от всякога. Тя стана, някак си вяло се протегна и спокойно каза:
- Значи, ти си разбрал, Володя, че ако изведнъж оголиш камъчето, може да избухне?
- Да, мамо.
- Тогава ... трябва да го освободиш постепенно.
- Как?
- Ами лекичко, отначало леко отвори палеца и показалеца, да се покаже част от камъка, и веднага мислено си представи, че от него излиза, като лъч нагоре, енергията, която си вкарал в камъка. След твоята, и неговата енергия ще се устреми. Но бъди внимателен: само нагоре лъчът трябва да се насочи.
Володя, гледайки съсредоточено яко стиснатия си юмрук, лекичко почна да отпуска палеца и показалеца. Утрото бе слънчево, но дори на дневна светлина се виждаше лъча, излизащ от камъка. Една птица, летяща нависоко, попадна в този лъч и се превърна в кълбо дим. Подобно на взрив от пара едно малко облаче, по което се плъзна лъчът. След няколко минути той стана почти незабележим.
- Ох, заплеснах се аз тука с вас!... - каза Анастасия. – Ще вървя, може закуска да ви направя, докато вие тука се развличате.
Тя тръгна също много бавно. Като направи две крачки, леко се залюля, отиде до водата и си наплиска лицето. Явно зад външното ù спокойствие прикриваше невероятно напрежение. Бе го скрила, за да не изплаши сина ни и да не попречи на действията му.
- Откъде разбра как трябва да се постъпи, мамо? - викна Володя след отдалечаващата се Анастасия.
- Откъде... – подразни го дядо му, който вече бе се надигнал от земята и се бе развеселил. Как откъде? По физика майка ти беше отличничка в училище! - и разсмя гръмко.
Анастасия се обърна към нас, усмихна се също и каза:
- Не знаех предварително, синчето ми. Но, каквото и да се случи, винаги трябва да търси и намира решение. Да не сковава мисълта си от страх.
Когато лъчът съвсем изчезна, Володя отвори пръсти. На дланта му спокойно лежеше малко, продълговато камъче. Той го погледа и промълви едва чуто: "Заложеното в теб не е по-силно от човека!" После пак сви пръстите си в юмрук, засили се и - както бе с ризата - се гмурна в езерото. Не се показа три минути, а когато изскочи, веднага заплува към брега.
- Аз съм го научил така да пести въздуха, - каза дядото.
Когато Володя излезе на брега, заподскача, за да изтръска водата, дойде при нас, аз не изтърпях и казах:
- Имаш ли представа какво е това радиация, синко? Нямаш. Ако знаеше, нямаше да влизаш и да се гмуркаш за този камък. Нямаш ли си други занимания тука?
- Зная за радиацията, тате! Дядо ми е разказвал какви катастрофи стават при вас в атомните електростанции, какво оръжие има и какъв проблем е възникнал със складирането на ядрените отпадъци - отговори Володя.
- Тогава, какво общо има този камък тука, лежащ на дъното на езерото? Какво?
- Именно, какво? - намеси се в разговора ни дядо му, - ти тук го повъзпитавай малко, Владимире, пък аз ще ида да си почина малко. Че нещо напоследък синът ти твърде много изисквания има към мене...
Дядото се отдалечи и ние останахме със сина ми насаме. Той стоеше пред мене в мократа си риза. Явно беше разстроен от факта, че бе накарал всички ни да се вълнуваме. Не ми се искаше повече да му се карам. Просто стоях и мълчах, не знаех за какво да говорим. Володя заговори пръв:
- Разбираш ли, тате, дядо ми каза, че тези хранилища за ядрени отпадъци крият в себе си огромна опасност. Според теорията на вероятностите, те могат да нанесат непоправими вреди на много страни и на хората живеещи в тях. Дори на цялата ни планета.
- Могат, разбира се, но ти какво общо имаш ти?
- Ами ... след като хората са решили, че проблемът е уж решен, а опасността си остава, то значи, че е неправилно решен...
- И какво му е, според тебе, неправилното? ... "

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


18 Сеп 2009, 22:36
Профил WWW
Старши Магьосник

Регистриран на: 01 Май 2009, 15:49
Мнения: 131
Мнение Re: дискусия
благодаря, за откъсите от книгите на мегре...


21 Сеп 2009, 06:42
Профил
Старши Магьосник

Регистриран на: 01 Май 2009, 15:49
Мнения: 131
Мнение Re: дискусия
"...Вие сте воини в този свят, духовни воини и вие водите непрекъсната битка. Тази битка е започнала от началото на илюзорното проявление и тя ще завърши когато Вселената завърши своя цикъл на съществуване, а проявените светове се свият и престанат да съществуват. Дотогава ще продължава битката на противостоящите си една на друга и преминаващи една в друга сили на светлината и на тъмнината,
Вечно движение, вечен стремеж и вечна опозиция на развитието.
Въплътеното човечество има различни нива на съзнание. Различните нива на съзнание разбират тази битка по различен начин и по различен начин се опитват да участват в нея. Действително, всичко се определя от съзнанието на човека. Опитайте да кажете на рицаря от средните векове, приготвящ се за поход в защита на гроба Господен, че той не разбира правилно ставащата в този свят битка.
Опитайте във вашето време да кажете на терористите-самоубийци, че те неправилно разбират ставащата битка.

Това е тяхното ниво на осъзнаване на Божествената реалност. И те са готови искрено да пожертват много в живота, дори да пожертват самия живот за победата на тези сили, в защита на които се обявяват.
Проблемът се състои в това, че нивото на съзнанието на тези хора определя, в защита на кои сили се те обявяват реално.
Ако те имаха съзнанието на Буда или на Христос, биха разбрали, че всяка проява на борба във физическия или в по-фините планове на мислите или чувствата, способства за умножаването на илюзиите.

А двете сили, борещи се в рамките на това творение, представляват точно илюзорните сили, насочени към преумножаването на илюзиите и силите на Реалния Божествен свят, които са насочени към намаляване на илюзиите. Това е битка на Небесата, която ще продължава до тогава, докато съществува проявената Вселена, до тогава, докато съществуват проявените светове.
Тази битка, доведена до съзнанието на сега живеещите хора, се възприема от тях според нивото на съзнанието им. И действията им в тази битка напълно се съгласуват с тези енергийни и кармични наслоявания, които са получили в миналото. И тези рицари, които са били готови да убиват неверниците в своята, както на тях им се струва, справедлива битка за Христос, сега воюват с помощта на словото и продължават да свързват силите на мрака и да се борят против тях, но с малко по-различни средства.
Ако им кажете, че те постъпват неправилно от гледна точка на учението на Буда и Христос, те никога няма да ви повярват. Защото това е тяхното ниво на съзнание.

Енергията, която се съдържа в техния електронен пояс трябва да се изчерпи, тя ще се завръща при тях отново и отново в различни въплъщения, дотогава, докато тяхното съзнание не се извиси до такава степен, че да започнат да разбират истинския смисъл на ставащата в този свят битка.
Тази битка ще съществува дотогава, докато съзнанието на човечеството я допуска в своето човешко съзнание.
Светът представлява отражение на съзнанието на човека. Този индивид, който постига съзнанието на Буда, този индивид, който в медитациите достига до това състояние, наречено нирвана, разбира, че там няма никаква борба. В това състояние присъства само любов, хармония, блаженство, радост. Всички Божествени качества, незасенчени от низкото състояние на човешкото съзнание

Виждате ли около себе си много Буди, в състояние на медитация?
Можете да не ми повярвате, но един такъв Буда е способен да поддържа баланса на цялата планета

Но дотогава, докато стане това, всеки ще изчиства своя кармичен багаж и ще се среща с тези ситуации в живота, които ще го подтикват към ново ниво на съзнанието, на ново стъпало водещо към постигането на Божествената истина.

Не може да има съвършенство във вашия свят. Колкото по-дълго играете ролята на светец, толкова на по-болезнени удари ще се подложите. Удари, които ще ви разбудят от съня на прекрасната полянка и ще ви подтикнат да тръгнете към върха, превъзмогвайки себе си и своето несъвършенство. В процеса на изкачване ще се проявят всичките ви стари болежки, всички травми, получени от вас не само в това въплъщение, но и в предишните.
Вие ще продължавате напред, превъзмогвайки болката от тези травми, натъртвания, рани и болести.

Нашата задача е да ви дадем път, да ви дадем вярната посока, а ще вървите сами, всеки по своя индивидуален път.
Но получавайки правилното направление, вие вече никога няма да се заблудите.
Ние ви сочим Пътя към най-висшето постижение на Божествената Реалност.
Ето го пътя. Вървете. Дерзайте, само не се спирайте в своето развитие.
Напред!
АЗ СЪМ Санат Кумара, с вас по целия път..."


"...А доколкото във вашия свят действа закона на свободната воля, то само вие сами можете да пожелаете да промените тази ситуация. Само вие самите може да се опитате да се промените и да промените своето отношение към обкръжаващия свят.
Изхвърлете от главата си и сърцето си всичко, което разделя, всичко, което ви кара да осъждате другите, да търсите несъвършенството и противоречия във всичко. Изгонете от главата си постоянното търсене на тези, които са извън вас и от ваша гледна точка ви пречат. Това може да са вашите съседи, представителите на друга система от възгледи, паднали ангели, световното зло.
Да, несъвършенството е в изобилие във вашия свят. Но когато вие постоянно сте съсредоточили вниманието си върху несъвършенството, вие доброволно поливате със своята Божествена енергия бурените на несъвършеното човешко съзнание.
Внимавайте какво поливате, къде изразходвате дадената от Бог енергия.

Постоянно пазете нивото на своите вибрации на максимално възможното за вас ниво. Действително, много е трудно да пазите постоянно чисто своето съзнание, намирайки се сред несъвършенство. Но е необходимо да го правите. Използвайте всичко, което ви помага да извисите своето съзнание. Стихове. Музика. Природата. Играйте с децата. Цветята.
Поливайте с енергията на вашето внимание само съвършени образци.
Това не означава, че трябва да се изолирате от света. Бъдете в света, намирайки се в несъвършена действителност, но не давайте на това несъвършенство да ви завладее, да завладее вашето съзнание, вашата душа.

Когато започнете да се съсредоточавате върху съвършените Божествени прояви, вие вдигате своите вибрации. Вие ставате щастлив човек. Но не забравяйте, че във вашите задължения е да помагате на всички живи същества.
Законът на тази Вселена е такъв, че висшето служи на низшето.
Този, който има достатъчно разширено съзнание, е длъжен да помага на своите по-малки братя и сестри.
И ние ви даваме пример за това. Погледнете, колко усилия и енергия ние влагаме в това, за да ви помогнем да разтворите лотоса на вашето разбиране на Божествената Истина.
Аз не ви казвам нищо, което да не сте знаели от по-рано. На вас ви остава съвсем малко – да постъпвате в живота в съответствие с получените знания.
АЗ СЪМ вашия брат Гаутама"

"...Всички вие сте воини на Духа. Идвате в този физически свят, за да се сражавате с илюзиите си. Защото такъв е сега плана на Бог. Отначало си избирате илюзия, вие дори можете напълно да се отъждествите с тази илюзия. Настъпва моментът, когато трябва да се разделите с тази илюзия, да преминете на по-високо ниво на развитие на вашето съзнание.
И вие ставате арена, на която се борят силите, бранещи илюзията и силите, които се опитват да преодолеят тази илюзия. Струва ви се, че тази битка става във вашият свят, в действителност всичко се случва вътре във всеки от вас.
В това се състои и посвещението, което преминавате на този етап – да разберете, че цялата битка става вътре във вас. Докато тази битка се води вътре вас, вие ще идвате отново и отново във въплъщение в този физически свят и ще се озовавате в обкръжението на такива хора, вътре в които се води същата битка.
Вие ще се сражавате с вашите страсти, с вашите недостатъци и с вашите несъвършенства до тогава, докато не ги победите напълно

В това се състои смисълът на тази битка, която водят силите на Светлината против силите на тъмнината. Този смисъл ви го давам сега и този смисъл на битката се дава за вашето ниво на съзнание. Когато вашето съзнание стане по-ясно и вашият ум заприлича на прозрачен кристал, тогава ще ви дадем ново знание и ново разбиране за битката.
Затова моят съвет към вас е – прекратете да водите външна война, престанете да търсите враговете извън себе си.
Всеки, който идва при вас във физическия план, идва именно защото вашите вибрации са му позволили да направи това. Ако този човек ви причинява вреда, ако ви обижда, вие не трябва да го приемате като ваш личен враг или паднал ангел. Той е дошъл при вас или за да можете да му върнете своя кармичен дълг, или за да ви даде урок. Проверете доколко сте усвоили урока, получен от вас чрез нашето Учение.
И всеки път, когато ви се поиска да отмъстите на този човек, който ви е причинил вреда, да го накажете, вие трябва да разберете, че аз съм идвал в образа на този човек, за да ви изпитам доколко сте усвоили нашите уроци.
Няма нищо извън вас самите, с което си струва да се борите. Ако искате да ви покажа вашия истински враг, приближете се до огледалото и погледнете в него. Ето го вашият истински враг, заедно с всичките му плътски желания, егоизъм, самонадеяност и увереност, че той е познал цялата Истина и може да учи на тази истина другите.
За да можете да учите на Истината, ви е необходимо много да се потрудите над себе си. Трябва да преминете през битката със своята нереална част, трябва да победите своя страж на прага, своето его. Вие трябва да удържите победа във вашето собствено съзнание. Вие трябва да излезете победител в тази битка. Точно тогава, не по-рано, ще получите право да учите.

На мен не ми е необходимо да идвам при вас лично, за да ви дам първия тест. Ще изпратя при вас този човек, който смятате за свой враг и той ще извърши срещу вас произволно действие, което ще ви се стори оскърбително. Задачата на всеки тест е да ви извади от равновесие. Вие ще бъдете оценявани не по това дали ще излезете от равновесие или не, вие ще бъдете оценяван покойто ще достигнете в резултат на този тест.."

Господ Майтрейя


откъсите бяха от диктовки ,чрез татяна микушина


21 Сеп 2009, 06:56
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware.
Превод: Ioan Arnaudov