МАРС, СТАРАТА РОДИНА - (ІІ част)
ХРОНИКА НА КОНТАКТА

Повечето хора очакват един контакт да бъде странен, да ужасява, да бъде изпълнен с шепоти, призрачни натрапници. Те изразяват от паметта си всякакви нелепости, с които се пълнят жълтите издания или се предават от ухо на ухо. В действителност ако един контакт е истински, той се развива по-скоро с малки стъпки. Отсрещната страна не цели непременно да ви уплаши, напротив тя действа като тиха вода, постоянно обливаща и най-острите камънаци. В последна сметка победата, без всякакво съмнение, е нейна.
Описваният тук контакт започва със сънища. Те са дотолкова ясни и в най-дребните детайли, че не се забравят никога.

ПЪРВИ СЪН:
Стоя на някакъв бряг в облекло, което се ползва само в бляскавите  шоута: сребърно, обвиващо меко тялото. После неведома сила ме издига нагоре. Както си летя над вълнуващо тихи води, внезапно ме превзема идеята да си сътворя едно убежище, един остров.
Забележете: сънищата са кратки, в тях винаги изплува ясна задача, която се изпълнява мигновено. Целта е вероятно да се демонстрират способности, дълбоко зарити в подсъзнанието и на всичкото отгоре стъпкани до невъзможност от тежката машина на нещото наречено общоприети норми на поведение. В следващото мигновение, когато започвам да усещам потиснатост от безконечната водна пустош, над която Силата ме води, узнавам нещо важно. Узнавам го без да знам откъде го знам, но то не е нито пошепнато, нито пък пред мен се явява някакво същество, което да ми преподава първите уроци.
Узнавам просто, че ако протегна ръце и поискам силно своя остров, той ще изплува. Протягам ръце и под дланите си виждам как от дълбините започва да пониква моя остров. Тъй като не съм наясно все още, че мога да определя какъвто си размер поискам, островът си расте и разпростира насред водите. Вижда ми се не само пуст, но и скучен със скалите си. И тогава островът веднага обраства със зелената грива на разкошни гори и се обгражда от изящните полумесеци на белите си плажове.
После Силата ме отвежда на друго място и плавно ме спуска на земята.

ВТОРИ СЪН:
Изправена съм пред огромно пространство, обсипано с близки звезди. Небето е черно, звездите бляскави и разстоянието до тях е равно само на една мисъл. Ако тази мисъл е: искам да отида там, съвсем близо, това е достатъчно. Така Сън номер две се превръща в Урок номер едно: Мисълта е всесътворяваща.
ТРЕТИ СЪН:
Мозъкът е превъзходен скенер. Виждам как някакво човешко тяло започва да се върти около себе си. Във всяка от точките му има енергиен блик. Все още съм далеч от догадката, че цвета на енергийния блик разкодира болести и дискомфорт на физическото тяло. Ще го науча по-късно.
РЕАЛНОСТ ПЪРВА:
Нещата с мен се развиват бързо. Почти всяка сутрин се събуждам с ново умение. Сканирането все по-често довежда до детайлна диагноза на тялото, при това мога да й се доверя без всякакво съмнение. Което впрочем бързо се разчува и съм заобиколена от хора всякакви, включително най-най-по с много титли и научни степени. Аз не експериментирам, но те го правят, защото в началото вечно тичат при някакви машини, за да проверят получената при мен диагноза. По-късно вече не си правят този труд: няма разлика между тежката артилерия на съвременната апаратура и анализи и това, което чуват за десет минути. Задавала съм си въпроса дали всичко това не е налудничаво, някаква фикс идея или каквото там искате, но реалността твърдо застава на моя страна и всеки ден доказва, че изговореното от мен е бодящ  общоприетото, но факт, железен факт.
РЕАЛНОСТ ВТОРА:
Случило се е така, че Силата ме е открила, а може би ме е и отгледала без да го подозирам. Наблюдавала ме е, напътствала ме е, понякога ме е закриляла и охранявала. Навярно ме отглежда като демонстрация на това какво все пак е присъщо на Силата. С прости факти, които се сбъдват, Силата поразява съзнанието на все повече хора и така - чрез мен и други - създава по-истинската реалност или поне кара хората да си задават въпроси. В този случай Силата се държи търпеливо и благо, неща присъщи на Учител, който разполага с цялото време на света.
Пътищата на контакта имат много лица. Ако ви хрумне да се наблюдавате - предчувствията, сънищата, постигнатото, когато силно го искате - ще получите доста ясна диаграма. Силата общува с всекиго, но повечето не общуват с нея. Те я изтласкват в задния двор на съзнанието си. Силата няма друго намерение, освен да освободи този заден двор, задръстил с боклук и парцали вашето съзнание. Тя не е Посредник, макар че си служи понякога и с посредници с човешки лица. Ако разбирате какво искам да кажа, Силата прилича на тих и ярък залез, който вечно си стои там, където си стои. Розово-ален, залезът е зовящ, достатъчно е само да погледнете към него и да тръгнете натам. Не е задължително да тичате, достатъчно е просто да бъдете обхванати от Намерението да го сторите.

(следва)