ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ                
МАРС, СТАРАТА РОДИНА - (ІІІ част)

Контактите са осъществени чрез техниката “далечно виждане”.
В различните източници техниката е описана различно, но в случая става дума за “излизане от тялото”. Попадането в друга вибрация на етерните планове дава възможност да се видят нови реалности. Самото излизане от твърдата материя на физическото тяло прилича на отворена с помощта на съзнанието врата. Зад нея започват неограничени пространства, през които можете да се движите със силата на мисълта, т. е. по-бързо от светлината. Преградите не играят ролята на бариера, както и разстоянията. Превръщате се в чист разум, в сетивност, възприемаща без двоумение всяка информация, тъй като тя е лишена от лъжа, половинчатости, извъртания, понятието “полза” в какъвто и да е аспект отсъства: информацията просто съществува.

Спомням си, че хората от една духовна група се срещаха няколко пъти в седмицата при Голямата пирамида на Марс, в Сидония. Знам само това, по-нататък никой не ми е давал някакви описания. Знам също, че групата май се разпадна, защото всеки пое към някакъв край на света - от Австралия до Америка. Но както казах по-горе разстоянията са без значение, тъй че те може би продължават да си се срещат при Голямата пирамида в Сидония или другаде. Във всеки случай никога не съм виждала някого там.
Днес Марс е прашен и някак окаян, поне на повърхността. Всичко се е превърнало в прах, тежка и едрозърнеста. Ветровете шлифоват с нея всяка форма, изпъкнала на повърхността, включително и Голямата пирамида и Лицето.
Но все пак, струва ми се, някой се грижи за тях. Когато сте по-близо до Лицето, ще видите, че то е старателно шлифовано и почти копринено, ако го докоснете с длан. Пирамидата трябва да се поддържа повече, защото западният й ъгъл е силно разрушен и се рони като захар.
На север има малко възвишение. Съвсем реалната врата е от разяден метал и отвежда към обширно подземие. Изпълнено е с прах и с хиляди изтлели тела. Точно същите са като нашите тук, на Земята. Някои са покрити с тъкан, разпадаща се даже при полъх. Лежат тук много отдавна, толкова, че вече не навяват печал, приличат по-скоро на форми, създадени от втвърдена прах.
ИНФОРМАЦИЯ: Идва като завършен текст, който тече равно и без никаква емоционалност. Произнасящият този текст е като че екскурзовод, чиято работа е да осведомява, но не и да тълкува, да дава оценки:
Атлантида е първото място на заселничество. Тази земя се превръща в дом за първите Духове, които приемат физически тела и инкарнацията като принцип. Първите влезли в тела Духове започват да прилагат знанието на Пространствата. Те искат да превърнат Атлантида в свой дом и създават удобства. Тогава Земята е лошо и противоречиво място, чиито енергии са в тежък дисбаланс. Нищо не й е наред на тази планета: климатът е непостоянен, следват ту наводнения, ту адска суша, сменят се полюсите, бомбардирана е от астероиди.
Първите Духове се чувстват задължени да станат създатели на планетарно население, което и става. Високата технология на генното инженерство е приложена на планетата и освен същества, движещи се на два крака и мозък в черепната кутия, Първите Духове са педантични в създаването на флората и фауната. Всяко животно и птица са прецизно изпълнени в своя проект, надарени с отличителни белези, различно оцветяване и форми. В паметта им е втъкана заповед за мястото, където да живеят и умрат, и докъдето ги довеждат обратно миграционните им пътища.
Първите Духове смятат да опитомят планетата, да изчистят етерното й излъчване, което да отправя вибрации на радост и усмивка към Пространствата. В съответствие с тази Програма Първите Духове разработват програма за съществото хомо сапиенс, което се надяват да превърнат в истински планетарен стопанин. Те смятат да го научат да гледа на планетата като на градина, чиито грижливи градинари ще бъдат, докато съществуват.

Първите Духове правят каквото им се струва необходимо и оставят Експеримента да се развива, а те превръщат Атлантида в полигон. Между тях съществуват Духове-строители, Духове-Учители, но и Духове-създатели и Духове с различна гледна точка. Точно те експериментират безкрай и често започват нови, без да завършат или като изоставят старите. Това слага началото на бъркотията.
Някои от Духовете, имащи различна гледна точка смятат, че твърдите светове предлагат малко възможности и започват да смесват материята с етерните свойства. Те привличат етерна енергия с огромни кристали, но Атлантида не устоява и твърдата материя избухва, потапяйки Континента на огромна дълбочина.
Някои от Духовете си отиват завинаги от планетата, но други се отправят към земята, наречена Египет. Там те създават първите кораби, пригодени да пренасят през пространствата физически тела. Целта на отпътуването е да се открие нова планета, ново място, което би издържало смесването на твърдата материя с етерната енергия и би се подчинило на законите на двете.
Те се отправят в търсене на третия ден от летния месец юли, според календара, който вече са създали и оставили на местното население.
Впрочем експеримента с това население е излязъл извън контрол и то отдавна се държи не като градинар, а като господар на планетата, унищожава флората и фауната, избива се помежду си, с една дума: Духовете поемат към ново място с надеждата да започнат нещата отново.
Корабите достигат едно ново място, което свети червеникаво на нощния хоризонт. Наричат го Марс, по името на бога на войната, измислен от самите тях в митологическите учения, създадени, за да донесат на местното население повече сигурност. Боговете ще им дадат тази сигурност, те ще им бъдат рамо и утеха, закрилници, това е линията на разсъжденията им.
Долетели от Земята, те наричат Марс родина и се заемат да го превърнат в Земята: със слънцето и океаните, с растенията и животните, с хомо сапиенс, на когото ще подарят Богове и Знания.
Те толкова често се връщат на Земята и отлитат към Марс, че трасето изглежда видимо и до днес, защото само него те са успели да преобърнат в смес от твърда материя и от етер. Затова и трасето може да се види както от Марс, така и от Земята в ясни нощи. Ако се взрете по посока на Марс ще видите пулсиращите осем звезди, фаровете, които сочат посоката.
На Марс те изграждат градове и поселения, създават океани и планини, небе за гледане и атмосфера за дишане. Едновременно не спират да работят, за да опитомят Четвъртото измерение, в което един ден ще се влеят. Когато материята започне своя разпад.
Това придвижване е единствено спасителното за цивилизацията на Марс и един ден те ще благославят тази идея.

(следва)