„Анушка не само че вече е купила олиото, но го е и разляла...” – е казал Михаил Булгаков в романа си „Майстора и Маргарита”, който не се нуждае от никакви прилагателни. Всяка оценка за него е неуместна, той е каквото е. Споменаваме постъпката на глуповатата, но зла Анушка, защото от нея произтичат поредица от страхотии и нелепости. В тази връзка, въпреки широко отворените ни очи, се налага да забележим, че, независимо от времето си на извършване, всяко действие удря с юмрук бъдещето. Само по себе си бъдещето е кристална структура, но познайте какво й се случва на тази структура, когато я замерят с отпадъци. Най-малкото превръщат кристала в блато, чието зловоние е вездесъщо. За последните години това го изпитахме на собствен гръб. Върху света издевателстваха бездарни, алчни, продажни, тъпи същества и бъдещето винаги драматично увяхваше. А и дори да дойде това бъдеще, като виждаме, че не струва и пет пари, и всичко си е същото, почваме да чакаме следващото бъдеще. Покрай това чакане на мнозина им се случи малката неприятност да умрат, но пък казват, че в Отвъдното определено нещата не стоят както тук. В смисъл, там си имат техен си смисъл, откриващ се понякога в кореспондиращи с Отвъдното медиуми.

Но да разлееш олио съвсем не е нещо невинно, защото някой се подхлъзва и трамваят му отрязва главата. В доста  наши прогнози вечно чаканото бъдеще не е рисувано с жизнерадостни боички. Защото винаги сме имали предвид ефекта от разлятото олио, т.е. причините пораждат и своите следствия. В прогнозите предупредихме и за първата икономическа криза много преди да бъде призната, предупредихме и за втората – тази, която се развихря сега, но всички се правят, че не я забелязват. И за неизбежното разтуряне на Европейския съюз, сам по себе си благороден по замисъл, но изяден от глупавите си, но пък отлично платени чиновници. Разбира се, и аз самата осъзнавам, че каквото и да констатираме сега, нищо няма да се промени, освен мащабите на лудостта, вихреща се напористо във всеки земен ъгъл. Ако ще си говорим за заплахи, тя е същинската заплаха, понеже за епидемията й няма лек. Напротив, ваксините – и материалните инжекции, и умуванията, и ужким намерените изходи, я хранят прилично. Но като имаме предвид лакомията й, ще трябва да подскачаме според свирката й, да си правим оглушки за войните и бедността, за всеобщата измама на цялото планетарно население. Мамят го 64 същества като вас и мен, само че притежаващи 99 процента от световното богатство. Т.е. останалите милиарди имат само 1 процент. Такива заключения се допускат само в една лудница, там всеки говори каквото си иска, но те са желязна реалност, изнесена от международни организации. Умонепостижимо е вече да разберем как при това положение все още съхраняваме последните остатъци от доброта и морал. Но ги съхраняваме, поне някои от нас. Дано станем повече и през започващия февруари.