Екип на Асоциация “ИРИНА” осъществи няколко сеанса чрез техниката “далечно виждане”.

Напоследък интересът към Червената планета се засилва отново. Съдбата на няколкото космически сонди, които изпратиха малко снимков материал, преди да замлъкнат завинаги, е неизвестна. Но на специалистите направи впечатление факта, че всеки опит за по-близо навлизане в територията на Марс, завършва печално. Планетата сякаш се отбранява и не допуска земна техника близо до повърхността си.

Повечето хора никога не са преставали да мислят, че Марс има нещо много общо с планетата и най-малкото – след откриването на областта Сидония, в която ясно се забелязват пирамиди, останки от град и гигантско лице, -че Марс е нашата стара родина.

Враждебен ли е днес Марс? Отбранява ли се? Има ли, все пак, някой там? Кой е той? Ще го видим ли някога? Ще кацнат ли земни кораби на Марс и кога? Част ли е Марс от гигантската тайна на Мирозданието? Окултен символ ли е днес? Представлява ли гигантска холограма, както и всичко онова, което виждаме в звездното небе? Какво е Марс в своята проекция в Четвъртото измерение и в Паралелната Вселена, в чието съществуване напоследък започнаха да ни убеждават и квантовите физици?

Техниката “далечно виждане” дава възможност за бързо “придвижване” в пространствата и проникване през бариери от какъвто и да е характер. Тя се овладява от талантливи сензитиви и периодът на обучение е строго индивидуален. Но както всяко обучение и при това има закони и надпрагови опитности, до които може да се достигне само със самообладание и самоконтрол. Чувството за паника, за страхове понякога е погубващо, тъй като води до деформации, които може никога по-късно да не могат да бъдат овладяни.

Защо именно Марс привлича толкова силно вниманието ни? Нашият отговор е: защото подсъзнателно във всеки от нас стои паметта за далечната родина. Нейният зов е все така настоятелен. Почти всеки може да ви даде някакъв отговор, ако го попитате “Какво е Марс?” и нерядко тези отговори са изумително точни. Статистиката може да се смее на онези 45 процента американци и 52 процента французи, които вярвали, че на Земята отдавна се разхождат марсианци. Тези мъже и жени отговорили и на въпроса дали на Марс има живот със стопроцентово “да”. Те изобщо не са се замислили над твърденията на астрономите, които съобщават, че на Марс не може да има живот по никакъв начин и че тя е мъртва, пустинна и безводна пустош.

Впрочем, разминаванията между всичко онова, което се твърди официално и онова, в което хората вярват, са отдавна доказан факт и нито научно порицание, нито присмеха могат да променят нещата.

Резултатите от нашите експерименти чрез техниката “далечно виждане” доказаха за сетен път колко прави са онези, които не четат статистика и научни анализи.

В брой……. след такъв експеримент екипът ни откри живот под ледените пространства на спътника на Юпитер Европа. А също и вода на Марс. И двете ни твърдения бяха потвърдени след това от различни източници, базиращи се на последни данни от космическите сонди.

Този експеримент ни даде възможност да разберем, че във видимото си измерение, онова, което виждат очите на електрониката ни, Марс е наистина пустиня, но под нея има огромни водни пространства. Марс, разбира се, един ден навярно ще бъде достигнат от земна техника, макар този ден да отстои много далеч в бъдещето ни. Но по-вероятно е, човечеството изобщо да няма никаква необходимост да извършва гигантски усилия, за да кацне на една мъртва планета. Ако то успее да овладее параметрите на четвъртото измерение или четвъртата плътност.

Знаем, че сетивата ни улавят света в неговата триизмерност, т.е. само в материалния му спектър. Чевъртото измерение е светът отвъд третото. Реален, жив, свят със свои закони и изпълнен с живот. Животът в четвъртото измерение е всичко онова, което се случва някой ден, когато третото измерение се износи и разумът загуби необходимостта от материален носител или тяло.

Навлизането ни в четвъртото измерение на днешната марсианска цивилизация доказва, че всичко онова, за което са писали земните фантасти се е сбъднало.

Четвъртото измерение, в което живее тази цивилизация е настъпило след катаклизъм с разновидност на неутронни и микровълнови оръжия. Те не са унищожили планетата, но са унищожили физическата обвивка на населението й. Преминала в друго измерение или в четвърта плътност днес тази цивилизация осъществява немислим прогрес. От няколко години мнозина уфолози започват да се досещат, че НЛО, което често се появява на Земята, очевидно идва от близък, но свят в друго, следователно невидимо за нас, измерение. След експериментите ни с техниката “далечно виждане” ние видяхме този свят на четвъртото измерение.

Когато си в това измерение сетивността ти улавя неговата същност точно толкова реално, колкото очите фокусират очертанията на предметите в третото измерение или тук.

Населението на Марс в много далечни времена е достигнало гигантския си технически скок, който е довел и до неговото унищожение в третото измерение. Малка част от него е долетяла на пустата тогава Земя и те са били първите заселници и онези, които са посели живота тук.

Контактът между намиращите се в четвъртото измерение и тези, които са дошли тук в третото измерение, разбира се, е бил спрян. Но след толкова много векове е намерен начин да се излиза и влиза от едно измерение в друго и резултатът е: посещението на НЛО. Тук.

В генетичната памет на планетарното население е останал споменът за Марс като старата родина.

При операция “далечно виждане”, когато отправите етерното си тяло към Марс, винаги ще се натъкнете на една особена преграда. Тя се намира в зоната на Северния полюс. Ще ви трябват доста усилия, докато преодолеете преградата и я накарате да ви пусне.

Тя изглежда като мъглива тъкан, обхващаща ниския хоризонт. Погълнала е всички форми и цветове, но ще си мислите, че това е заради студа, изпълнил пространството с милиарди кристалчета, които разтварят в единна мътилка всяка светлина. После обаче преградата наистина ще ви спре и винаги ще изглежда малко абсурдно, както си висите пред нея и се чудите какво всъщност става.

Но както ми обясниха  по-късно, преградата е най-солидната бариера не само пред всяко физическо, но и пред всяко етерно тяло. Тя различава всеки опит за влизане, тъй като разчита безпогрешно мисълта, която ви води.

Ако просто се разхождате и сте само наблюдател, Преградата няма да ви обърне внимание, само ще ви спре и толкова. Ако имате други намерения, тя ще ги разчете и ще реагира според тях.

Както казах в миналия брой, гласът, даващ информацията е неемоционален, той просто разказва:

На Марс Създателите повторили изцяло земният експеримент. Тук те проиграли пак варианта: създаване на човешки същества и тяхното развитие. Създателите дали възможност на всяка душа да премине през дългия път на преражданията, за да има възможност да отстранява поетапно грешките си и да възстановява своята хармоничност. Всяка душа получавала възможност да премине през не по-малко от сто и седемдесет цикъла във физическо тяло, време което се смятало за достатъчно, за да прояви дефектите и качествата си.

Програмата на Създателите в крайната й цел била да получат като резултат души, равни на самите тях. И някой ден, когато това наистина се случело, тази нова раса щяла да върви през Вселената и да я прави Място, освободено от страх, скръб, болка, мрак.

Етапите на този експеримент, оказал се така неуспешен на Земята, били старателно документирани. За всяка душа съществувал личен дневник, а за всички – огромна книга, наричана Книга на съдбите. В нея били записани миг по миг дните и нощите на всяка душа в поредното й физическо прераждане. Записвало се също дали тази душа се е справила с предизвикателствата по пътя си и доколко всяко от следващите й превъплъщения в тяло я водело към началната цел на Създателите.

Създателите повторили на Марс абсолютно същите като на Земята условия, само че този път се вмесвали по-дълбоко в хода на своя експеримент, защото не искали той пак да се провали.

Тъй като те разполагали с безкрайността, нещо, което по-късно и за повече удобство било наречено с думата “време”, Създателите проследявали хода на своята програма безукорно. Те се намесвали само при крайна необходимост и коригирали кипящия живот единствено в краен случай. Приличали на Градинар, положил тъй много грижи за дърветата и цветята си, че понякога, когато се отдалечавал, за да си почине, разчитал изцяло на тяхната благодарност за грижите.

И ето че моментът дошъл. Моментът, когато Създателите отброили точно 144 000 напреднали и непровалили се в преражданията си души и ги прехвърлили при себе си – в Светлината или в Четвъртото измерение. Така те вече не били самотни и звездната раса започнала да изпълнява предназначението си.

Останалите души започнали в поредното си прераждане да се завръщат на Земята. Оставена сама на себе си, планетата процъфтявала в паузите, когато нейното човешко население отсъствало.

Завърналите се не помнели нищо за участието си в експеримента Марс, само дълбоко в тях съществувала странна носталгия към червената звезда, блеснала на нощния земен хоризонт. Книгата на съдбите, която е създадена от нетленна материя, се върнала също на Земята и от време на време можела да бъде четена. В нея всяка душа, извън споменатите 144 000, преминали в Светлината, можела да прочете миг по миг всичко случващо се от поредните й съдби. Защото завърналите се на Земята повтаряли – като в огледало – своите изживени вече на Марс животи. Всичко се движело – пак като в огледало – по същия начин, както и там, горе. Запазени били законите, принципите, изискванията, правилата, заповедите. С тази разлика, че завърналите се на Земята души в много малка степен ги спазвали, за разлика от онези 144 000, преминали в Четвъртото измерение.

Затова никак не е чудно, ако Някоя душа започне да си спомня отделни мигове и й се струва, че всичко й е познато. Няма как да бъде другояче, защото то наистина е познато и огледално отразено, а на всичкото отгоре и записано в Книгата на съдбите.

Много отдавна вече отсъства всякаква връзка между завърналите се на Земята души и онези 144 000, превърнали се в звездна раса. Земята е оставена сама и резултатите се виждат: тя е отровена, нападната от демони и гърчеща се в страха от наказанието. Религията казва, че един ден Спасителя ще се върне, за да раздаде правосъдие. В този съден ден всеки ще плати сметката си. Ала нещата са достигнали такова положение, че на Земята вече никой не вярва на религията, още повече в завръщащият се Спасител. Хората са тъй променени в своята нечовечност, че за нищо на света не биха повярвали в Спасител, както и те не биха приели неговата роля.

Все пак някак си се споразумях с Преградата. Преминах първия тунел през нея. Като всеки тунел и той бе тесен и непозната сила ме притегли в него. После излязох оттатък.

Четвъртото измерение сияеше. То бе дом на звездната раса и на Създателите. Тъй като отсъстват адекватни думи, не бих могла да го опиша в думите на никой земен език. Просто самата Светлина, нейната структура и нейния смисъл е напълно различен и абсолютно непонятен. Въпреки това, сиянието е огромно, тържествуващо и точно такова, каквото трябва да бъде. Какъвто би трябвало да бъде всеки истински свят, свят зад завесата на твърдата материя.

Петя Димитрова