(ИЗЛЪЧВАТ СЕ КАДРИ ОТ ДОКУМЕНТАЦИЯТА НА САЙЪНС-ФИКШН ЧЕЙНЪЛ)
ГЛАС НА МЪЖ: Близо до Розуел, югоизточно от Хайуей 285: Уйлям Ууди и неговият баща съобщават за горящ обект, снижаващ се към земята.
КЕВИН Д. РЕНДЪЛ, д-р на физическите науки, автор на "ОПЕРАЦИЯ РОЗУЕЛ": Най-интересното около семейство Ууди е, че на следващия ден, или след ден-два, са се опитвали да излязат и намерят мястото на падането, но са се натъквали на военен кордон. Това е едно малко потвърждение доколко заинтересувани са били военните от случилото се. Двамата са били върнати назад от кордона.
(КРАЙ НА КАДРИТЕ)
КИНГ: Имам само още няколко въпроса към вас, Уолтър: на следващия ден ли генерал Роджър Реми заяви във Форт Уорт, че обектът е метеорологичен балон?
ОТ: Да. Така се получи. Генералът просто каза - "Вие бъркате, когато говорите така. Това е само един метеобалон и просто забравете за него. Това е за...
(СЛЕДВА КРЪСТОСАНО,НЕРАЗБИРАЕМО ГОВОРЕНЕ)
КИНГ: Ключовият въпрос за вас, Уолтър, е - в какво всъщност вярвате?
ОТ: Аз лично вярвам, че разполагахме с летяща чиния. Това в крайна сметка е дъното на историята и аз бях крайно обезпокоен.
КИНГ: Значи вие вярвате, че там са катастрофирали извънземни и че катастрофата е станала в Розуел, Ню Мексико, във въздушната база. Уолтър, надявам се, че сте по-добре. Благодаря, че споделихте времето си с нас.
И така, Глен Денис ще остане. Други гости ще се присъединят към нас. Бъдете здрав, Уолтър.
А ние ще се завърнем с нещо повече към невероятните събития отпреди 56 години в Розуел, Ню Мексико. То и до днес остава един от най-коментираните инциденти. Не ни напускайте.
(РЕКЛАМНА ПАУЗА)
(НАЧАЛО НА ВИДЕОКЛИП)
ГЛАС НА МЪЖ: Странното крушение, което Брейзъл открива, е разпределено върху територия от 300 ярда ширина и 1 миля дължина. Това парче земя е известно сред изследователите като "полето на останките". Някои хора вярват, че точно тук един извънземен кораб се е врязал в земята.
(КРАЙ НА ВИДЕОКЛИПА)
КИНГ: С нас остава Глен Денис, който е работел в Погребалния дом Балард в Розуел. От Колорадо Спрингз ще се присъедини Нанси Изли Джонстън, дъщеря на офицера по сигурността на базата Едуин Изли. От Хелина, Монтана ще се видим с д-р Джеси Марсел, син на майор Джеси Марсел, офицер от разузнаването в Розуел. Той казва, че е виждал отломъци, донесени от баща му в къщи.
Глен, да се върнем при вас. Какво последва? ВВС направиха ли някакви поръчки при вас, в погребалния дом?
ДЕНИС: Не, сър, не направиха. Те не поръчаха нищо.
КИНГ: Как всъщност разбрахте, че ви звънят от ВВС?
ДЕНИС: Познавах се много добре с офицера по погребенията. Ние бяхме близки приятели.
КИНГ: Оу!
ДЕНИС: Освен това аз познавах всички хора там. Ние работехме в болницата, имахме някои санитарни задачи и донякъде бяхме включени и в базата. Познавах всички.
КИНГ: Денис, съгласен ли сте с Уолтър? Мислите ли, че чужд обект е кацнал там, с извънземни - в Розуел, преди 56 години?
ОТ: Да, аз го подкрепям. Една от причините да съм съгласен с него, е че фермерите и виладжиите знаеха какво представляват метеорологичните балони. Всеки един имаше в долния си край малък инструментариум - който намереше такъв балон и го предадеше получаваше 25 долара. Когато ТОВА се случи, те си нямаха и представа какво може да е. Фермерите си напълниха пикапите с метални парчетии - това бяха отломъци, намерени около полевото летище на ВВС в Розуел. И чак след това започна самото разследване, точно оттам стартира.
КИНГ: Много добре! Нанси, баща ви е бил щатен офицер по сигурността в базата на ВВС в Розуел. На колко години бяхте по това време?
НАНСИ ДЖОНСТЪН: На година и половина - така че ни бих могла да помня много неща!
(СМЯХ)
КИНГ: Но какво ви разказваше той по-късно, след години?
НАНСИ: Баща ми твърде неохотно говореше за този инцидент. По едно време със сестра ми открихме, че е имало такова нещо, и че той е взел участие в него. Когато го попитахме, каза, че е обещал на президент Труман да не говори по тази тема. Спазваше това обещание до края на живота си.
КИНГ: В крайна сметка никога ли не каза, че все пак нещо се е случило?
Нанси: Аз съм СИГУРНА, че нещо важно се бе случило. Не бях посветена какво е точно, но съм сигурна, че беше нещо много важно.
КИНГ: А сега - Джеси Марсел (младши): Вашият баща е офицер от разузнаването. Казвате, че сте видял отломки, които той е донесъл в къщи? Какво точно видяхте?

Д-р ДЖЕСИ МАРСЕЛ: Да, Лари. Баща ми беше един от офицерите на разузнаването на 509 Бомбардировъчна група. Негово задължение е било да разследва необичайни случки като тази. Една нощ е повикан да отиде в ранчото, до което това нещо се е приземило, за да прибере отломките. Заедно с един агент на СІС са прибрали някои от останките и ги натоварили на нашия Бюик-1942.
И тъй като нашата къща бе до пътя към военновъздушната база, баща ми просто се отби, за да ни покаже - на мен и на майка ми - каквото е намерил там. Защото е разбрал, че това е нещо много, много необикновено, нещо уникално… В крайна сметка, защото е мислел, че никога повече няма да имаме възможност да видим подобно нещо. Което в крайна сметка се оказа вярно. Никога повече през живота си не съм се натъквал на подобни материали.
Той спрял пред къщата и сложил тези неща на пода в кухнята. После ни събуди, за да ни го покаже. Когато влязохме отломъците лежеха на пода - това бяха метални парчета. Имаше подобни на фолио останки; имаше неща с І-лъчева структура, както и някои части, направени от нещо като черна пластмаса.
Баща ми ни помоли да потърсим електронни компоненти, някакво подобие на вакуумни лампи, резистори или кондензатори… Мисля, че той каза нещо от сорта, че отломъците са част от летяща чиния. Бях малко момче и не знаех какво е летяща чиния, разбрах го по-късно.
Тогава аз успях да изследвам малко от твърдите останки и малко от фолиото. Не ги пипах, само разглеждах. Не съм се опитвал да ги прегъвам или късам, винаги съм подчертавал това. Но аз открих нещо крайно необикновено. Имаше няколко твърди останки с І-лъчева конструкция, дълги около фут, фут и половина. И върху вътрешната им повърхност се виждаха някакви знаци. Тези зони имаха странен виолетов оттенък и ясно се различаваха, ако ги приближиш до светлината. Отначало помислих, че приличат на египетски йероглифи, но по-късно осъзнах, че те нямаха нищо общо с тях, а бяха по-скоро геометрични символи…

(очаквайте продължение)