ЗАБРАНЕНАТА ЛУНА

ЗАБРАНЕНАТА ЛУНА

Moon-01


И децата знаят, че на безводното и прашно светило няма никой, няма въздух и растения, облаци и ветрове. Луната е най-близо до нас и затова решихме да опитаме силите си първо с нея. След 1959 г. СССР и САЩ изпращат 40 орбитални и автоматични сонди, някои от тях се приземяват. “Луноходите” работиха на нея над 14,5 месеца и пропълзяха по повърхността й почти 50 км.
Между 1969-72 г. по Луната ходиха 12 американски астронавти, други 6 изминаха с “Ровър”-и повече от 100 км. В края на 60-те години астрономът професор Патрик Мур издаде каталог на “краткотрайните лунни феномени”. Той написа в предисловието: “Съществуването на странни лунни феномени се потвърждава от огромно количество факти. Но ние знаем за тях много малко и нито една от хипотезите ни не обяснява характера и произхода им.”
Луннната атомна война
През 80-те години на ХХ в. полският журналист Александър Мор публикува обширната монография “Атомната война на боговете”. Той анализира отминалите столетия и обяснява факти, отминавани от съвременната земна наука, защото излизат от рамките на нейните представи за произхода на нощното светило.
Много от тези факти получават своето обяснение, ако се допусне, че част от Слънчевата система, включително и Луната, преди хилядолетия са били разрушени от атомна война.
Луната е изпълнена с кратери с огромен диаметър. Според днешните представи те са резултати от метеоритни сблъсъци, астроидни и кометни удари.
Но съществуват убедителни доказателства, че кратерите са резултат от ядрени удари, милиони пъти по-мощни от взривовете на съвременните водородни бомби. Според изследването на астронома Гилбърт Филдър кратерите покриват Луната не хаотично, както би
трябвало да бъде, ако са от естествен произход.
Много от тях лежат в една линия и вървят в определена посока. Това напомня следите от бомбардировките, които американските самолети В 52 хвърляха над Виетнам. Дълбоките кратери са с еднакви размери. Когато средният им диаметър расте, разстоянието между тях се увеличава. Ако на Луната се е водила атомна война, падащите бомби ще образуват именно такива кратери. За да се постигне по-голям разрушителен ефект бомбите са хвърляни на голямо разстояние една от друга. Очертаните от кратери правоъгълници са също еднакви по размери. Колкото по-голям е диаметърът им, толкова по-далече са един от друг. Понякога площта на такъв правоъгълник е от хиляди квадратни километри. При атомна война животът вътре в тях би бил напълно унищожен. Аналогият с действителността ни е очевидна: съвременните междуконтинентални ракети носят по четири ядрени глави и траекторията им е разчетена така, че те да попаднат в ъглите на въображаем правоъгълник.
Руски изследователи са изчислили, че за отминалите милиарди години на Луната биха могли да паднат не повече от 16 000 небесни тела. Но количеството на кратерите многократно надвишава този брой.
Очевидно съвременната наука не може да обясни защо почти идеално кръглите лунни кратери с диаметър от хиляди километри са плитки, защо са много повече, отколкото би трябвало да бъдат и защо са съсредоточени в континенталните области, заобикаляйки моретата.
“Луната - нашият космически кораб”,
е хипотезата от едноименната книга на астрономите Михаил Васин и Александър Щербаков. Тя смятат, че Луната е конструкция, куха отвътре, създадена е от високоразвита цивилизация  и е изведена на орбита около Земята в необозримо далечно минало.
Само така се обяснява защо лунната орбита е почти идеална окръжност за разлика от орбитите на всички други Луни в Слънчевата система. Сътрудници на НАСА смятат за доказано, че Луната е кръгообразно, кухо отвътре тяло. Под повърхността на спътника ни на 100 км дълбочина са открити феромагнитни пояси с дължина 1000 км. Те няма как да бъдат нещо друго, освен гиигантски опорни съоръжения от стомана.
Всички кацали на Луната астронавти намират на нея големи количества стъкловидна маса. “Аполо-17” донесе на Земята стъкло с оранжев цвят от кратера Шорт. То поразително прилича на стъкловидната маса от земните полигони, където се правят атомни опити.
Има и вода
В началото апаратурата открива водни пари върху цялата лунна повърхност... По-късно и много, много вода под повърхността. Последното откритие поставя в особена светлина не само нашите досегашни представи, но намеренията ни спрямо Луната.

СССР И САЩ ПРОГОНЕНИ ОТ ЛУНАТА
Андрей Егоров е инженерът, управлявал дистанционно от Земята движението на руските “Луноходи”. Неотдавна той разказа за онова, което в действителност се е случило през 1973 г.
“Да управляваш “трактора”, както наричахме помежду си Лунохода, не е просто нещо. Налягането е понижено, сигналите от Земята имат трисекундно забавяне и това създава проблеми. Още в началото на сеанса забелязахме по трасето странен обект. Петдесетте метра, които го разделяха от “трактора” успяхме да изминем за повече от час. Когато го доближихме, вече бяхме сигурни, че виждаме голямо изкуствено съоръжение: полусферичен купол с диаметър над 2 метра.
Вратата на купола се отвори, излезе насекомоподобно същество. То приближи “трактора” и връзката прекъсна. По-късно гледахме записа стотици пъти и се уверихме, че съществото приличаше повече на рак.  Рак с еднометрова височина.
Опитите ни да съживим “трактора” продължиха до четвъртия ден, когато връзката внезапно се възстанови. Получихме сигнал. С него се занимаваха шифровъчните служби от сигурността. Работата им не беше трудна, защото трябваше само да схванат, че посланието е кодирано с латинска азбука. Първото послание от извънземни беше написано на мъртъв латински език.
С него ни обявяваха за персона нон грата, а  Луната - за суверенна територия на небесен народ. Всеки наш опит да се доближим до повърхността й се възприемаше като агресия.
Центърът се опита да обясни това като мистификация или шега, защото никой не можеше да повярва в ракообразни селенити, които се изразяват на латински.
Новата серия “Луноходи” бяха въоръжени вече не с картечници, както първите, а с мощно, все още засекретено оръжие. Подготовката отне три години. Но проектът внезапно беше закрит и ни обясниха, че няма да се поднови.  Така ние никога повече не кацнахме на Луната.

ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СИЛА С ГРАВИТАЦИОННО ОРЪЖИЕ
През 1996 г. д-р Едвин Райс, участник в проекта “Аполон” издаде “Изгубеният Космос” и потвърди, че астронавтите от “Аполон-17” са се сблъскали със селенитите.
Придвижвайки с “Ровър”-ите, те се натъкнали на купол, от който излезли много ракообразни същества. Те не атакували лунохода, но той вече не можел да се движи.
В това време всички чули реч, ясно произнесена на латински език. В Хюстън я превели. В нея се заявява, че астронавтите са влезли в чужда територия и трябва да я напуснат завинаги. Селенитите отхвърлили предложението за преговори и позволили на машините да се задвижат отново.
Съществуването на чуждата цивилизация моментално е обявено за държавна тайна. Сметнато е, че тази истина може да доведе до непредсказуеми последствия за правителството. Истината за цивилизация, намираща се съвсем близо, ще предизвика паника и силен комплекс за малоценност.
В опитите си да разбере какво по-точно се случва, НАСА изпраща още един разузнавателен апарат “Лунар Скаут”. Той полита тайно към Луната през есента на 1973 г. и каца близо до мястото, където е открит куполът.
Връзката със “Скаут” прекъсва. Орбиталният му модул предава на Земята съобщението: “Кацането на Луната е забранено. Като демонстрация на силата ни ще видите какво ще се случи в 15.00 GMT”. Указани са координатите на национален парк.
Очакванията са за всичко - ураган, буря, взрив, но се случва нещо различно. Всички дървета на площ от 4 хектара загубват напълно листата си.
Експертите разбират, че е употребено гравитационно оръжие. Налага се цивилизацията на селенитите и нейната сила да бъде призната. Общият извод е, че конфликтът трябва да бъде избягнат на всяка цена. Поведението на селенитите говори, че става дума за затворен тип цивилизация, която не желае контакти и е готова да отбранява територията си.
Американците напускат Луната завинаги. Обяснението е, че тя не е интересна за тях и е безсмислено да се харчат парите на данъкоплатците.
През средата на 70-те години от ХХ в. и СССР, и САЩ закриват лунните си програми.

bye-bye moon

ГРАДОВЕ НА ЛУНАТА
На 12 юли 1822 г. професорът по астрономия в Мюнхенския университет Франц фон Груйтуйзен сензационно съобщава за открит на Луната град. Той се намира в кратера Шрьодер и напомня паяжинна нишка, дълга тридесет и седем километра.
Днес много публикации по целия свят обсъждат изкуствените обекти на Луната. Още през 1968 г. НАСА  отпечатва “Хронологичен каталог на съобщенията за лунните събития”, който споменава петстотин и осемдесет лунни феномена.
Най-забележителният обект е Градът на Груйтуйзен, близо до центъра на лунния диск на изток от залива Зной в кратера Шрьодер. Кратерът не е голям, има равно и недълбоко дъно. На север от него започва най-удивителната местност на лунната повърхност. Това е широко елептично плато, обсипано с милиони хълмчета, каменни планини и цяла система от долини. Общият изглед се променя в зависимост от осветлението. Откритият от Груйтуйзен град, предизвикал удивлението на много астрономи, има съвършено правилна форма и очевидно има изкуствен произход.
В наши дни американският астрономически вестник “Небе и телескоп” отново се връща към въпроса за лунния град и публикува неговите координати и описание. Любители астрономи съобщават, че са успели отчетливо да го разгледат на 9 февруари 1995 г. Слънчевият изгрев на Луната осветил напълно кратера Шрьодер и местността на север. В първите секунди от наблюдението са фиксирани геометрически правилни чертежи дълги десетки километри.
Ромбовидната решетка на Града хвърляла сянка и изглежда много ефектно. Груйтуйзен е бил напълно уверен, че е наблюдавал извънземен град. През Х!Х в. се е смятало, че Луната е обитаема и неговото съобщение за градът на селенитите се е посрещнал с голям интерес. Когато е установено, че на Луната няма вода и въздух Градът на Груйтуйзен почнал да се възприема като естествено образувание.
След кацането на Луната и космическите снимки, въпросът за изкуствените обекти там отново излиза на дневен ред.
Освен хипотезата за извънземни има и друга: на Луната са останали следи от могъща, но загинала след космически катаклизъм земна цивилизация. Заради липсата на вода и въздух изкуствените съоръжения могат да се съхранят милиони години.
Наблюдаван с 200 мм телескоп, Градът е добре очертан само в редки моменти заради осветлението, и промените в  земната атмосфера. Много трудно е да бъдат направени качествени снимки заради пулсациите в нея. По тази причина е безполезно да се разглежда Луната с по-мощни телескопи, защото картината се замъглява.
Градът се намира в центъра на диска върху много тъмно петно. Размерът му е около петдесет километра. Той е заобиколен от грандиозен изкуствен насип. Против какво или против кого?



СКАНДАЛИ СЛЕД ПОЛЕТИТЕ
ДО ЛУНАТА ПРЕЗ ХХ век

През ноември 2002 г. в хотел в Калифорния избухва скандал с тридесетгодишна давност. Журналистът от местния тв канал Барт Сибрел, съпроводен от оператор пресреща в коридора астронавта Ед Олдрин. Заедно с Нийл Армстронг те участват в първата лунна мисия на Аполон 11 и се прилуняват на 16 юли 1969 г. Журналистът настойчиво кани Олдрин да се закълне в Библията, че действително е вторият човек в историята на Земята, достигнал Луната. 72-годишният Олдрин му отвръща с нокаут.
Записът се върти два дни по всички тв канали в САЩ. Защо журналистът е поискал от легендата на американската космонавтика да се закълне в Свещеното писание?
През тези години поведението на СССР е странно. Като единствени  съперници на САЩ при космическите полети руснаците би трябвало незабавно да прегърнат и най-малките доказателства за измама. Световният скандал щеше да е неизбежен. Липсва обаче дори най-малка реакция. Американците реагират по същия начин. Те невъзмутимо готвят нови лунни експедиции. Мисията “Аполон 13” завършва зле. На нея са възглагани големи надежди: астронавтите носят към
Луната малка атомна бомба. Според официалната версия е предстоял експеримент с ядрен взрив на друго небесно тяло. Но има и друга хипотеза и тя е тясно свързана с първата експедиция “Аполон 11” от 1969 г.

НЛО на Луната

След скандала с лунния кинофилм се появява и звуков запис. Радиолюбител записва разговорите между кораба и центъра за управления в Хюстън. Чутото е шокиращо и записът моментално става широко известен. Ето откъс от разговора, предаден на журналистите от бившия директор на НАСА Кристофър Крафт:

Аполон 117 Това са гигантски неща…Не, не, не…Не е оптическа илюзия, в това не може да има съмнение!
Хюстън:Какво става? Какво се случва при вас, по дяволите?
Аполон 11:Те са тук…Хюстън: Какво става?/ връзката прекъсва/
Аполон 11:Видяхме неколцина гости. Те бяха там известно време, проверяваха техниката си.Хюстън:Повторете последното си съобщение.
Аполон 11:Казвам ви, че тук има други космически кораби. Те стоят от другата страна на кратера.
Хюстън:Повторете…Повторете…
Аполон 11: Ръцете ми треперят така силно, че не мога да направя нищо. Не мога да заснема това…Боже мой, дано тези проклети камери заснемат нещо…
Хюстън: Можете ли да направите снимки?
Аполон 11: Лентата свърши. Три изстрела от “чинията” или както там се казва нещото, осветиха лентата.
Хюстън: Те пред вас ли са? Чувате ли някакви шумове от НЛО?
Аполон 11: Те се прилуниха тук. Те са тук и ни наблюдават!

След този драматичен диалог разговорите преминават на друга, секретна честота.
И така, защо на американците им е потрябвала атомна бомба на Луната? Възможно е да са искали да се разправят с извънземните, попречили на “Аполон 11” да завърши програмата и да приключат с конкурентите си. “Аполон 13” не завършва мисията си. Някакви проблеми не позволяват на лунния модул да се спусне и корабът се връща.

 

Абонамент

ПОДНОВИХТЕ ЛИ АБОНАМЕНТА СИ ЗА 2017 г.?

Вестникът може да закупите до 10-то число на всеки месец или да се абонирате за него на адрес:

Валентин Р. Михов

Ж.К. "ЯВОРОВ", бл. 24, вх. А, ап. 10

1124 - СОФИЯ

ИЗПРАЩАЙТЕ ПОЩЕНСКИ ЗАПИСИ НА ПОСОЧЕНИЯ АДРЕС ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ:
  • за 12 месеца - 24, 00 лв.
  • за 9 месеца - 18, 00 лв.
  • за 6 месеца - 12, 00 лв.
  • за 3 месеца - 6, 00 лв.

АБОНИРАНЕТО ЗА ЕЛЕКТРОННОТО ИЗДАНИЕ

става както и при хартиения вариант на вестника - с превеждането на същите суми, на същия адрес.

Единственото допълнително условие е да се изпрати конкретният E-MAIL адрес на абоната до valentus@abv.bg

VALENTUS - главният администратор на Форум "СВРЪХестественото", разпраща по Мрежата инструкциите за получаване на пакетите с електронното издание чрез ежемесечни известявания до абонатите.

Семинари

28-ми септември 2017 г.

ВНИМАНИЕ: АДРЕСЪТ НА РЕДАКЦИЯТА Е :

София 1505; кв. Редута;
ул. “Попова шапка" 33, офис 2
(спирка ул. "Георги Минчев"на автобус 72. До кръстовището ул. "Ил. Драгостинов" и "Попова шапка")

GSM 0888 222 853

 

Книги

ВНИМАНИЕ: НОВ РЕДАКЦИОНЕН АДРЕС!

Новите ни издания можете да намерите в редакцията на "Свръхестественото", намираща се в гр. София, кв. Редута, ул. “Попова шапка" № 33 , офис 2
Списък с книгите можете да намерите тук

тел. 0888 222 853.

тел. 0899 967 990.

За да ги получите по пощата, изпращайте сумите с пощенски запис, върху който отбелязвайте заглавията.

За всяко заглавие прибавете 1.20 лв. за препоръчана пратка.

Изпращайте пощенските записи само на адрес:

град София - 1124

ж. к. "Яворов", бл. 24, вх. А,

за Валентин Рангелов Михов

 

Последно добавени теми.


alison
За контакт с отвъдното: 1 диктофон, 1 звукова програма и много обич СТОЙТЕ БУДНИ, Още...
ce-cliche-de-la-planete-rouge-montre-les.jpg
ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ     МАРС, СТАРАТА РОДИНА - (ІV част)При операция “далечно Още...
143733-salty-water-on-mars.jpg
ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ                 МАРС, СТАРАТА РОДИНА - (ІІІ част) Контактите са Още...
xinsrc_b44c67c79a6f48209aa98774dba20cfc_water.jpg
МАРС, СТАРАТА РОДИНА - (ІІ част)ХРОНИКА НА КОНТАКТАПовечето хора очакват един Още...
mars-water.jpg
ВИДЯХМЕ ТОВА ОЩЕ ПРЕДИ 12 ГОДИНИ Петя Димитрова - ИРИНА Поводът да припомним Още...
genka
ОТЗИВИ:"ПРЕВОДАЧ НА АНГЕЛИ",ИЛИ КАК ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ЖИВОТА С ВСИЧКИТЕ МУ Още...

Tyxo




Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: free joomla 1.5 themes  Valid XHTML and CSS.