JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL МОМЕНТЪТ НА ИСТИНАТА ЛАРИ КИНГ РАЗСЛЕДВА РОЗУЕЛСКАТА КАТАСТРОФА ОТ 1947 г. (продължение) 1 юли 2003 год. CNN - пряк ефир от студиото на Лари Кинг “ОТКЪДЕ ИДВАТ? ЗАЩО? КОЙ ГИ ПРАЩА?” КИНГ (към Джеси Марсел-младши): Ще ти отнема минута, Джес - ето документален откъс, в който баща ти говори за намереното в Розуел. Нека го видим. ВИДЕОКЛИП: ДЖЕСИ МАРСЕЛ-БАЩА, 509-ТА БОМБАРДИРОВЪЧНА ГРУПА: Като познавач на въздушните дейности мога да бъда сигурен в едно - това не бе метеорологичен балон, нито самолет или ракета. Това беше нещо друго и ние не знаехме какво е. Отломките му бяха разпръснати из цялата околност и ние решихме да приберем фрагментите. По много от тях имаше различни символи. Тогава ги нарекох йероглифи, защото не можех да ги интерпретирам, не можеше да се четат. Бяха символи за нещо, което обозначава нещо друго. Останките бяха абсолютно нечупливи и не гореха. Не успях да подпаля нито една. Освен всичко друго, те сякаш нямаха никакво тегло.В същото време не бяха по-дебели от фолиото в цигарените кутии. КРАЙ НА ВИДЕОКЛИПА КИНГ: Джес, през следващите дни, когато баща ти се завърна у дома, той каза ли ви - на вас и майка ви - да забравите всичко? МАРСЕЛ: Да, наистина го направи. Както разбрах по-късно, той е откарал материалите във Форт Уорт, при генерал Роджър Реми, командир на 8-ма Военно-въздушна армия. И когато се завърна, след ден или два, баща ми ни каза при никакви условия, когато и да било, да не обсъждаме повече тази тема. Не го цитирам дословно, но такова бе неговото разпореждане - да не говорим за тези неща нито с приятели, нито с роднини, нито с когото и да било. КИНГ: А ти? В какво вярваш, Джес? МАРСЕЛ: Мисля, че всичко е много необикновено. Не знам какво точно е било това, в Розуел. Аз не мога да помогна повече, но вярвам, че бе дошло от друга цивилизация, че е като космическите сонди, които изпращаме към другите планети. Защото материалът бе абсолютно различен. Със сигурност знам, че не беше метеорологичен или "могул-балон", както по-късно заявиха от ВВС. КИНГ: Нанси, вече знаем, че вашият баща е отказал да ви отговори какво е било това нещо. Знаем и какво обещание е дал на президент Труман. В какво вие вярвате? НАНСИ ДЖОНСТЪН: Вярвам, че нещо очевидно се е случило там, в селската местност край Розуел. Правителството с всички сили се стараеше да ни държи встрани от истината за него. Не съм очевидец и не мога да знам какво е било, но със сигурност е нещо действително голямо, за да го укриват толкова дълго време властите. КИНГ: А сега - Глен. Вие все още живеете в Розуел. Вярвате ли, че има... ДЕНИС: Това е истина... (ОЖИВЛЕНИЕ В СТУДИОТО) КИНГ: Мислите ли, че там все още е останало нещичко? ДЕНИС: Е, те излизат всяка година. Всяка година след стапянето на снега хора на правителството тръгват с гайгерови броячи и други техники и маркират различни места. Не знам дали са намерили нещо, защото въобще престанаха да се консултират с нас. Но пък познавам фермери и други хора, които са намирали нещичко. Фирмата ни имаше много контакти с повечето от тях, но много рядко разговаряме по тази тема... Понякога, все пак става. Но не толкова често. КИНГ: Джеси, мислиш ли, че правителството превърна баща ти в нещо като "сбъркалото момче"? МАРСЕЛ: Той бе добър войник и просто изпълняваше заповеди. Сигурен съм, че му е било наредено да ни забрани да коментираме случилото се. Защото някой е разбрал, че сме виждали останките. А ти вече знаеш, че след година аз го запитах дали има вероятност нещичко все още да е останало там. А той отвърна - не, не, не. Те изолираха напълно това място. Точка. КИНГ: Остани с нас, Джеси. Нанси, благодаря ти много, че бе с нас. Ние ще се обърнем към Глен, но малко по-късно. Не ни изоставяйте… ИЗЛЪЧВАТ СЕ ВИДЕОКАДРИ: НЕИЗВЕСТЕН МЪЖ: През 1947 г. американците осъмнаха с небеса, изпълнени с най-различни летящи обекти. НЕИЗВЕСТЕН МЪЖ: НЛО-феноменът в действителност се появи за пръв път през юни 1947 г. в щата Вашингтон, когато пилотът Кенет Арнолд наблюдава множество обекти, движещи се във формация с много висока скорост край Маунт Рейниър, Вашингтон. НЕИЗВЕСТЕН МЪЖ: Арнолд заяви, че деветте сребристи обекта, които е наблюдавал, са изглеждали като чинийки, плъзгащи се над водата. На другия ден неговият разказ бе гвоздеят на главните страници във водещата преса. В американския лексикон навлезе още един термин - "летяща чиния". РЕКЛАМНО ПРЕКЪСВАНЕ; ИЗЛЪЧВА СЕ ВИДЕОКЛИП ОТ ЮНИ 1997 г.: ПОЛК. ДЖОН ХЕЙНС, ВВС на САЩ: През този период подобни мишени за стрелби бяха разхвърляни навсякъде. Логично е да предположим, че тамошните хора са виждали санитарни машини на ВВС, че от тях се изваждат чували като тези, в които се пренасят трупове - защото мишените са слагани в чували, за да се запазят. Местните са виждали хора с шлемове, а и по шорти да претърсват храсталаците в търсене на останки от балони. Когато съберем всичко това заедно и го наместим, откриваме, че перфектно пасва със случилото се в Розуел по това време… КИНГ: С нас все още е Глен Денис, който е работел в Погребалния дом Балард в Розуел преди 56 години. От Хелена, Монтана с нас е д-р Джеси Марсел-младши, син на майор Джеси Марсел. От Розуел се присъедини и Доналд Шмит, екс-кодиректор на Центъра за НЛО-проучвания на Дж. Алън Хайнек. Автор е на дузина статии за НЛО, както и на два бестселъра за Розуел. В Сан Франциско е Лесли Кийн, разследваща журналистка, шеф на Отдела за разследвания към Обединението за Свобода на Информацията (Coalition for Freedom of Information). Тя проучва инцидента от 1965 г. в Кексбърг, Пенсилвания, наречен "Пенсилванският Розуел". Д-р Уйлям Долимен е археолог, водещ изследовател в Отделението за Контрактна археология към Университета в Ню Мексико. Освен това той ръководи "НФ-Канал" (“Sci-Fi Channel”) - спонсор на разкопките през септември 2002 г. в зоната на предполагаемата НЛО-катастрофа в Розуел. Доналд, как гледате вие на всичко това? ДОНАЛД ШМИТ: Това, което най-силно ме впечатли през изминалите години, и което има отношение към разследването, е описаното от Нанси Стрикланд - нивото на екстремалния натиск върху всички хора, включени в този случай: да мълчат за случилото се, за опита си колкото се може по-дълго. Да не споделят даже с най-близките си роднини, със съпрузите и децата си. Както всички знаете, предсмъртните показания се допускат в съда като физически доказателства. Така и ние сега ще се концентрираме върху тях, колкото и прискърбно да е това: до ден-днешен нито един от тези хора, в предсмъртния си час не описва никакъв метеорологичен балон, ракета, самолет, или каквото и да било познато нещо. Всички те обаче неизменно описват откритите тела. А тук съвсем не става въпрос за някакви си антропоморфни дървени чучела. КИНГ: Д-р Долимен, каква е вашата гледна точка? Д-Р УЙЛЯМ ДОЛИМЕН, ВОДЕЩ РАЗКОПКИТЕ В РОЗУЕЛ ПРЕЗ 2002 г.: Вярвам, че е съвсем ясно, че нещо се е случило, и с това не казвам нищо ново. В същото време не мога да не стоя на позициите на научен изследовател, издирващ физически доказателства. Затова не ми е работа да оценявам показанията на различни хора. Ангажиран съм в проект, който, доколкото ми е известно, представлява първото интензивно усилие да се открият физически доказателства за това - какво точно се е случило през 1947 г. Колкото до въпроса в какво вярвам, той не трябва да ми се задава - аз вярвам, че научното разследване е най-добрият начин да се достигне до физически доказателства. КИНГ: Джеси, защо вярваш, че Армията е искала да укрие всичко това? Къде се крие големия отговор? Защо не ни кажат, че има живот и някъде другаде? МАРСЕЛ: И аз бих искал да знам отговора. Една от причините може да е, че обществото не е готово да узнае какво наистина има там, отвъд пределите на Земята. Въпреки факта, че самите ние изпращаме сонди на другите планети. Очевидно е, че има и други цивилизации, много по-напреднали от нашата и те могат да изпращат тук своите сонди. Но аз наистина не знам защо властите държат в тайна този въпрос. КИНГ: Лесли, какво се случи в Кексбърг, Пенсилвания пред 1965 г.? ЛЕСЛИ КИЙН, журналистка, разследваща "Пенсилванският Розуел": Нещо се спусна в Кексбърг през 1965 г. Обектът бе наблюдаван в небето. През тази нощ нещо като метеорит премина над някалко щата. Някои хора обаче съобщиха, че са го видели да прави няколко кръга. Други свидителстват, че са го видели и на земята. Мнозина потвърждават особено засилено военно присъствие в тази зона. Армията е блокирала мястото и не е допускала там цивилни. Военните са натоварили нещо голямо на камион-влекач и са го откарали нанякъде. Това ни разказаха хората от зоната. ВВС отрече нещо да се е приземявало там през тази нощ. Тези противоречия ме накараха да потърся информация, която да разреши загадката. КИНГ: Каква е вашата гледна точка? КИЙН: Не зная какво е било. Няма и начин да се разбере. Ние знаем, че нещо се е спуснало отгоре. Би могло да е и руска космическа сонда. Но след като не знам със сигурност какво точно е било, не мога да формулирам мнение. Аз само знам, че хората имат право на информация. Народът на Пенсилвания конкретно, който на практика е потърпевш от укриването на истината. Хората имат право да научат - та нали това е станало през 1965 г. Защо да не се съобщи на обществото какво точно се е случило там? |