Дата и час: 25 Юли 2024, 11:13



Отговори на тема  [ 61 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Литература 
Автор Съобщение
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 10 Апр 2009, 11:30
Мнения: 324
Местоположение: София
Мнение Re: Литература
;)

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=TLMSV8rs9Hs


Последна промяна Магьосничка Лунна на 12 Ное 2009, 16:32, променена общо 1 път



11 Юли 2009, 14:24
Профил YIM WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 13 Апр 2009, 12:47
Мнения: 300
Мнение Re: Литература
В списания : "Вселена Наука и техника" от месец август т.г. е поместена интересна статия за Тунгуския метеорит.

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=Wa-96CWNtGE


14 Авг 2009, 10:58
Профил
Модератор
Аватар

Регистриран на: 13 Апр 2009, 11:35
Мнения: 556
Мнение Re: Литература
Изображение
Иточник : електронно списание "Маргарита"
Алберт Айнщайн: 10 златни цитата
Алберт Айнщайн е бил великолепен физик. Открил е много физически закони и е бил много пред учените от своето време. Хората обаче го наричат гений не само заради това. Професор Айнщайн е бил философ, който ясно е разбирал законите на успеха и ги е обяснявал толкова добре, както и своите уравнения. Ето десет цитата от огромния списък негови забележителни изказвания. Десет златни урока, които всеки може да използва в делничния си живот.
1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.
Повечето хора не се опитват да правят нещо ново поради страх да не сбъркат. Но не бива да се боят от това. Често пъти човек, претърпял поражение, се научава по-добре как да побеждава, отколкото онзи, при когото успехът идва веднага.
2. Образованието е това, което остава, след като забравиш всичко, на което са те учили в училище. След 30 години вие абсолютно сигурно ще забравите всичко, което ви се е налагало да учите в училище. Помни се само онова, на което сте се научили сами.
3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обхваща целия свят.
Когато разбираш колко далече е стигнало човечеството от пещерните времена до днес, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е постигнато с помощта на въображението на нашите предци. Онова, което ще имаме в бъдещето, ще бъде изградено с помощта на нашето въображение.
4.Тайната на творчеството се състои в умението да крием своите източници.
Вас могат да ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, когато ви гледа целият свят, вашите идеи трябва да изглеждат уникални.
5. Ценността на човека трябва да се определя от това, което той дава, а не от това, което той е способен да постигне. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек.
Ако се погледнат световно известните хора, може да се види, че всеки от тях е дал нещо на този свят. Трябва да се дава, за да имаш възможност да вземаш. Когато увеличаването на ценностите в света стане ваша цел, вие ще се издигнете на следващото ниво на живота.
6. Има два начина да се живее - може да живеете така, сякаш чудеса няма и може да живеете така, като че ли всичко в този свят е чудо.
Ако се живее, сякаш нищо в този свят не е чудо, вие ще можете да правите всичко, каквото си поискате и няма да имате препятствия. Ако пък живеете така, сякаш всичко е чудо, ще можете да се наслаждавате дори на най-малките прояви на красотата в този свят. Ако живеете едновременно по двата начина, вашият живот ще бъде щастлив и продуктивен.
7. Когато изучавам себе си и своя начин на мислене, аз стигам до извода, че въображението и фантазията са означавали за мен повече, отколкото всякакви способности към абстрактно мислене.
Мечтата за всичко, което бихте могли да постигнете в живота си, е важен елемент в позитивния живот. Позволете на вашето въображение да блуждае свободно и да създава света, в който вие бихте искали да живеете.
8. За да станеш безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко да си овца.
Ако искате да станете успешен бизнесмен, трябва да започнете да се занимавате с бизнес сега веднага. Това, че искате да започнете, но се страхувате от последствията, няма да ви доведе до нищо. Това е вярно и за другите области на живота - за да печелиш, преди всичко трябва да играеш.
9. Необходимо е да изучиш правилата на играта. А след това да се научиш да играеш по-добре от всички.
Изучете правилата и играйте по-добре от всички. Просто е като всичко гениално.
10. Много е важно да не спираш да задаваш въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека.
Умните хора винаги задават въпорси.Питайте себе си и другите хора, за да намерите решението. това ще ви позволи да научавате новото и да анализирате собствения си ръст.


© списание «маргарита», 2001-2009

_________________
Нека по-често се сещаме, че във всеки грее по едно малко слънце !


03 Сеп 2009, 13:38
Профил
Старши Магьосник

Регистриран на: 01 Май 2009, 15:49
Мнения: 131
Мнение Re: Литература
чаша на изтока-писмата на махатмите
елена рьорих

огледалото на ученика
биргит ломборг



http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3894&cat=109
http://www.helikon.bg/books/184/145557_ ... enika.html
http://www.spiralata.net/kratko/article ... =bg&pg=171


14 Сеп 2009, 07:04
Профил
Старши Магьосник

Регистриран на: 01 Май 2009, 15:49
Мнения: 131
Мнение Re: Литература
Дъглас Малок

"Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст, ти трева
покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът - мечта на реката
Няма как да сме все капитани, моряци
да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци
Просто всеки си има задачи
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!"


"гласът на безмълвието"
елена блаватская

"Никой Архат, о, ученико, не е станал такъв през този живот, когато душата за пръв път е започна¬ла да копнее за окончателно освобождение. И въп¬реки това, о, загрижени, нито на един воин, който доброволно се хвърля в свирепата битка между живия и мъртвия.., нито на един новобранец не ще бъде отказано някога правото да тръгне по Пътя, който води към бойното поле.
Защото той трябва или да победи, или да падне. Наистина, ако победи, той ще достигне нирвана. Но преди да отхвърли своята сянка, своята тленна обвивка, преизпълнена със страдания и безпределна скръб, хората ще почетат в него един велик и свят Буда.
Ако и тогава дори падне, той не ще загине напразно; враговете, които той би убил в последната битка, не ще се върнат вече към живот в собственото му бъдещо превъплъщение"

"не можеш ли да бъдеш слънце.
то бъди планета скромна"


18 Сеп 2009, 08:03
Профил
Модератор
Аватар

Регистриран на: 13 Апр 2009, 11:35
Мнения: 556
Мнение Re: Литература
:) Браво !

_________________
Нека по-често се сещаме, че във всеки грее по едно малко слънце !


18 Сеп 2009, 13:32
Профил
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Литература
Прикачени файлове:
Тагор.jpg


Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн се срещат чрез общ приятел – д-р Мендел. Тагор посещава Айнщайн в дома му в предградията на Берлин на 14 юли 1930 г., а след това Айнщайн връща визитата и се среща с Тагор в дома на д-р Мендел. И двата разговора между тях са записани. Снимката е направена по време на един от тях. По-долу е представен разговорът от 14 юли, първоначално публикуван в „Религията на човека” – изд. Джордж, Алън и Ънуин, Лондон, част 2, стр. 222-225.

Тагор: Днес разисквахме с д-р Мендел новите математически открития, които твърдят, че в реалността на безкрайно малките частици случайността има своя собствена роля; че драмата на съществуването не е абсолютно предопределена по характера си.

Айнщайн: Фактите в науката обаче накланят везните по-скоро към това да не казваме сбогом на причинността и предопределеността.


Тагор: Може би не, и все пак изглежда, че идеята за причинността не е в елементите, а по-скоро някаква друга сила се натрупва заедно с тях в една организирана вселена.

Айнщайн:Човек се опитва да разбере на по-висок план какъв е редът на нещата. Редът е лесно видим там, където големите елементи се съчетават и ръководят съществуването, но при най-малките елементи този ред по-трудно се долавя.

Тагор: Тази дуалност е в дълбините на съществуването, в противоречието между свободния импулс и ръководното желание, което стои над него и се разгръща в една строго подредена схема.

Айнщайн: Модерните физици не биха казали, че тези две неща са противоположни. Облаците от разстояние изглеждат като една неделима маса, но ако ги видиш отблизо, разбираш, че са съставени от капки вода.

Тагор: Намирам сходство и в човешката психология. Нашите страсти и желания са неуправляеми, но характерът обединява всички тези елементи в едно хармонично цяло. Дали нещо подобно на това не се случва и във физическия свят? Дали отделните елементи са бурни и динамични заради индивидуалния импулс? Има ли принцип във физическия свят, който стои над тях и ги обединява в една подредена организация?

Айнщайн: Даже елементите не съществуват без строг статистически ред; елементите на радия винаги ще поддържат своето специфично подреждане, сега и занапред, така както винаги са си били. Така че имаме установен ред при елементите.

Тагор: Иначе драмата на съществуването би била прекалено разхвърляна и безцелна. Може би постоянната хармония на предопределеността е тази, която поддържа съществуването вечно ново и живо.

Айнщайн: Аз вярвам, че каквото и да правим или за каквото и да живеем, всичко си има своята причинност, но така или иначе ни е трудно да видим тази причинност.

Тагор: В човешките афери има един елемент на еластичност, някаква свобода в много малък диапазон, която служи за изразяване на нашата персоналност. Това е подобно на музикалната система в Индия, която не е толкова строго фиксирана като западната музика. Нашите композитори дават определени ориентири в началото, система от мелодия и ритъмен аранжимент, и в определени граници музикантът може да импровизира върху зададеното. Но той трябва да се слее, да стане едно със законите на тази мелодия в частност, за да може да даде спонтанен израз на музикалното си чувство в границите на зададените ориентири. Ние величаем композитора за неговия гений в създаването на основата на мелодията, но в същото време очакваме от музиканта да прояви собствените си умения в създаването на вариации и орнаменти на тази мелодия. В творчеството си следваме главния закон на съществуването, но ако не се откъснем изцяло от него, може да имаме достатъчно свобода в границите на собствената си персоналност, за да се изразим най-пълноценно като личности.

Айнщайн: Това е възможно, само когато има силна артистична традиция в музиката, ръководеща ума на хората. В Европа музиката вече е твърде далеч от популярното изкуство и популярните емоции, и се е превърнала в нещо като тайно изкуство със свои собствени открития и традиции.

Тагор: Трябва да си напълно подчинен на тази така сложна музика. В Индия свободата на певеца се съдържа в границите на неговата собствена творческа личност. Той може да изпълнява песента на композитора като своя собствена, ако има необходимата творческа сила да се потопи изцяло в интерпретацията на главния закон на мелодията, която му е дадена за изпълнение.

Айнщайн: Изисква се много висок стандарт в изкуството, за да се разбере напълно великата идея в оригиналната музика, така че човек да може да прави вариации върху нея. В нашата страна, вариациите са често срещано „правило”.

Тагор: Ако в нашето собствено, лично изпълнение следваме закона на доброто, можем да имаме реална свобода на себеизразяване. Първопричиността и предопределеността са си тук, но това което ги прави истински и индивидуални, е нашето собствено творчество. В нашата музика има дуалност на свобода и предопределен ред.

Айнщайн: А думите на песента свободни ли са? Исках да кажа, певецът свободен ли е да добавя свои собствени думи към песента, която изпълнява?

Тагор: Да. В Бенгал имаме един вид песен – киртан я наричаме, даваща свобода на певеца да добавя коментари и фрази, които ги няма в оригиналния текст. Това понякога предизвиква голям ентусиазъм, защото публиката винаги се радва на спонтанните и красиви чувства, добавени от певеца.

Айнщайн: Ритмиката им достатъчно строга ли е?

Тагор: Да, даже много. Не може да се нарушават границите и ритъмът на строфите; певецът във всичките си вариации трябва да пази ритъма през цялото време, а ритъмът е фиксиран. В европейската музика има повече относителна свобода с ритъма, но не и с мелодията.

Айнщайн: Може ли индийската музика да бъде изпълнявана без думи? Може ли да се разбере една песен без думи?

Тагор: Да, има песни с безсмислени словосъчетания, звуци, които просто носят мелодията. В северна Индия, музиката е независимо изкуство, а не интерпретация на думи и мисли, както в Бенгал. Музиката там е много сложна и изтънчена и е сама по себе си завършен свят от мелодия.

Айнщайн: Не е ли полифонична?

Тагор: Използват се инструменти, но не заради хармонията, а за да се запази ритъмът и да се увеличават силата и дълбочината. Във вашата музика случвало ли се е мелодията да се повлияе, да пострада заради налагането на хармонията?

Айнщайн: Понякога се повлиява много даже. Понякога хармонията поглъща мелодията на свой ред.

Тагор: Мелодията и хармонията са като щрихите и цвета в една картина. Една проста картина от линии и щрихи може да бъде завършено прекрасна, но вкарването на цвят в нея може да я направи неясна и даже безсъдържателна. И все пак чрез цвета, в комбинация с линиите, може да се сътворят велики картини, дотолкова, доколкото цветът не заличава и не разрушава стойността на линиите.

Айнщайн: Това е прекрасно сравнение; линията е много по-стара от цвета. Изглежда, че вашите мелодии са много по-богати структурно от нашите. Японската музика също изглежда да е такава.

Тагор: Трудно е да се анализира ефектът от източната и западната музика върху нашите умове. Аз съм дълбоко разтърсван от западната музика; чувствам, че е велика, но е необятна в структурата си и грандиозна в композицията си. Нашата собствена музика ме докосва по-дълбоко с фундаменталния си лиричен апел. Европейската музика е епична по характера си, има много широка основа и е готическа в структурата си.

Айнщайн: Това е въпрос, на който ние, европейците, не можем да отговорим ясно, защото сме свикнали с нашата музика. Бихме искали да знаем дали нашата музика е условно или фундаментално човешко чувство, дали да се чувстват и съзвучия, и дисонанси е естествено, или е някаква условност, която сме възприели.

Тагор: Някак си пианото ме обърква. Цигулката ми доставя много по-голямо удоволствие.

Айнщайн: Би било интересно да се разбере как влияе европейската музика на един индиец, който никога не я е чувал, докато е бил млад.

Тагор: Веднъж помолих един английски музикант да анализира няколко класически произведения, и да ми обясни кои елементи допринасят за красотата на произведението.

Айнщайн: Трудното е там, че наистина добрата музика, независимо дали източна или западна, не може да бъде анализирана.

Тагор: Да, и това което най-дълбоко докосва слушателя, е нещо отвъд него самия.

Айнщайн: Същата несигурност винаги ще се проявява за всичко фундаментално в нашите преживявания, в реакциите ни на изкуството, независимо в Европа или в Азия. Даже червеното цвете, което сега гледам на масата, може би не е същото за всеки един от нас.

Тагор: И все пак процесът на взаимовръзка между тях е вечен - между индивидуалния вкус, подчиняващ се на универсалния стандарт.

http://truden.com/article579.html


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


20 Сеп 2009, 06:46
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Литература
БХАГАВАДГИТА
Превод на български от санскрит от Йорданка Пейчинова
Другите преводи на български език са от английски и руски

http://www.spiralata.net/booklist.php?LangID=0

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


21 Сеп 2009, 06:35
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Литература
" Една сутрин, седнал под една индийска смокиня, Гаутама приел като милостиня паничка ориз с мляко, и това било последното ядене преди просветлението му. Вечерта седнал под едно смокиново дърво и решил да не стане докато не достигне просветление. В този момент започнали битките му с Мара, демон на злото и прелъстител. Оръжието му в тази битка били десетте парамита (велики добродетели), усъвършенствани от него в безбройните му предишни прераждания като бодисатва (бъдещ буда): милосърдие, нравственост, отречение, мъдрост, упоритост, търпение, истина, решителност, любов, безстрастие. След като го победил, той останал под дървото в дълбока медитация. Тогава достигнал знание за предишните си съществувания, а след това знание за смъртта и прераждането на съществата, знание за страданията и накрая осъзнал Четирите благородни истини.

Четирите благородни истини са едно от най-основните и важни учения в будизма. Четирите благородни истини се преподават във всички будистки школи и съставят темата на първата проповед на Буда след неговото просветление. В това учение се събират всички останали будистки учения. Според Буда ние сме се прераждали от незапомнени времена именно поради нашето неразбиране на тези Четири благородни истини. Но когато те бъдат напълно разбрани, се слага край на прераждането и на страданието и се постига просветление или най-високото възможно щастие.

Четирите благородни истини

Четирите благородни истини се отнасят за страданието погледнато от четири различни ъгъла. Първата истина казва, че страданието съществува. Втората показва причината за страданието - желанието (което от своя страна е причинено от невежеството). Третата истина ни уверява, че може да се сложи пълен край на страданието (еквивалентно с постигането на Просветление или Нирвана), а четвъртата истина ни показва как това може да бъде постигнато.

1/ Благородната истина за страданието : раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание.

2/ Благородната истина за причината за страданието : силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване.

3/ Благородната истина за края на страданието : пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване от него, и отделяне от него.

4/ Благородната истина за пътя водещ до края на страданието : Благородния Осмократен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилна прехрана, правилно усилие, правилно съзнаване и правилна концентрация.

Всяка една от тези истини има задача, която будистът трябва да изпълни. Страданието (първата истина) трябва да бъде напълно разбрано. Причината за страданието (втората истина) трябва да бъде изкоренена. Краят на страданието (третата истина) трябва да бъде постигнат. Пътят водещ до края на страданието (четвъртата истина) трябва да бъде развит. Когато Благородния Осмократен Път бъде напълно развит, будистът разбира страданието. Когато разбере страданието, желанието се изкоренява. И когато желанието бъде изкоренено, се постига края на страданието - Нирвана (Просветление).


ШЕСТТЕ ПАРАМИТИ

Санскритското значение на думата Парамита означава "да се прекоси реката за да се отиде на другият бряг”. Но в нейното преносно значение тя се употребява в смисъл на - да се отиде отвъд ежедневното посредническо съществуване и да се постигне „съвършенство”. Когато се практикуват искрено те помагат да се прекоси океана на невежеството, светът на преражданията – Самсара и да се отиде на другият бряг където е събуждането от съня на илюзията – Нирвана. Самите съвършенства са истинската същност на нашето сърце, на нашият ум, те са самата същина на нашата истинска природа, която е Буда. Всеки един от нас е Буда. Но тези качества са затъмнени от заблуда, от егоизъм и други кармични тенденции. Когато се стремим да ги практикуваме, ние всъщност се опитваме да бъдем това което сме, ние проявяваме нашата истинска природа на Буда. За това е нужна дисциплина, искрена и всеотдайна практика, в духа на всеобхващащо състрадание, безусловна любов, и висша мъдрост. Това е пътят на Бодхисатвите, тези които са посветили живота си на най-благородната цел, да помогнат на цялото страдащо човечество да постигне Просветление.

1. Съвършеност на Благотворителност – Дана парамита
Нека да бъда щедър, великодушен и да съм в помощ на другите.

Тази парамита е просветителското качество на великодушие, благородство, благотворителност, способността да се дават дарове без да се очаква отплата, само с цел да се помага на другите, да се облекчи тяхното страдание. В нейната основа лежи безусловната любов към всички живи същества, състрадание и липсата на егоизъм. Външната изява, грубата материална проява на благотворителност не са важни и онова, на което се набляга най-много е мотивацията. Ако човек има искрено желание да дава на другите, дори и да не е в състояние да даде нищо, той практикува истински Дана , докато човек който дава много материални неща но има неправилна мотивация е лицемер. Когато се дава помощ не трябва да се прави разлика за това кой заслужава и кой не заслужава помощ. Всички заслужават помощ. Трябва да се прави разлика само за това на кой каква помощ да се дава, от какво се нуждае.
За да се култивира качеството на благотворителност е добре да се размишлява върху това колко много са ползите от тази практика, какви са недостатъците от това да бъде човек скъперник, и също върху очевидният факт че тялото и богатството са преходни и краткотрайни.
Човек може да дава пари, храна, облекло, всякакви материални предмети. Тази помощ е на най-низше ниво. Тя се приема най-лесно, и най-лесно се оценява. Но резултатите от този вид помощ са най-нетрайни. Може да се помага на емоционално ниво, да се прояви състрадание и да се подкрепя когато другите имат нужда от това. Емоционалната подкрепа е по-висша от грубата материална подкрепа, защото убеждава страдащият че той е ценен и нужен и няма да бъде оставен в беда и за в бъдеще. За това се изисква да се отделя лично време. Тази помощ е по-трудно да се приеме и да се оцени от този който я получава. Най-висшата помощ е като се дава съвет и се споделя с другите учението на Буда, до толкова до колкото ние можем да правим това. Тази помощ е най-трудна да се оцени и да се приеме.

2. Съвършеност на Етичност - Сила Парамита
Нека да бъда добродетелен и непорочен.

Тази парамита е просветителското качество на добродетелността, спазване на етиката и морала, самодисциплинираност, безукорност, чистота на личността, чест, ненасилие и безвредност. В нейната основа лежи безусловната любов към всички живи същества, състрадание и липсата на егоизъм. Сила и Дана са абсолютно необходима основа за прогрес в медитацията и без тях е невъзможно да се постигнат висшите форми на концентрация и напредналите форми на практика по пътя на будизма. Следването на моралните предписания и норми не трябва да води до обременяване, чувство на потиснатост, загуба на личната свобода и нежелание да се работи творчески. Ако подобно нещо се случи, това означава, че има неразбиране на необходимостта да се следват тези универсални принципи на морал и етика. Който следва Пътя трябва да размишлява върху тези качества, и да разбере че ако не ги следва, той наврежда не само на другите но най-вече на себе си. Трябва се да разбере че в основата на всички страдания и нещастия, е неспазването на основните принципи на Сила. Трудно е да се разбере тази необходимост за практикуването на сила и е трудно да се започне следването на тези принципи, но веднъж след като първата стъпка е направена идва и разбирането за необходимостта и ценността на следването на морално етичните правила. Колкото по цялостно е следването на принципите, толкова по-леко и лесно се чувства човек , увереността се увеличава, стресът се намалява и изчезва, чувството за вина и съжаление изчезват, няма нищо за криене, ревността и завистта стават спомен от миналото , връщаме се в нормалното си състояние .

3. Съвършеност на Търпеливост - Кшанти Парамита
Нека да бъда търпелив и да мога да понасям грешките на другите.

Тази парамита е просветителското качество на търпеливост, толерантност, въздържаност, способност да се приемат нещата такива каквито са, станалото станало, без да се нарушава от това вътрешното равновесие, без да се засяга от това ентусиазмът за бъдещи начинания. Балансът, вътрешното спокойствие и мир не биват нарушени от превратностите на съдбата, и човек не губи здравият си разум, каквото и да стане около него, успява да запази спокойствие и обективност. Егоистични мисли не нарушават мисловният процес и човек може да прояви състрадание към враговете си, остава незасегнат от неоснователен критицизъм, нито пък е депресиран от грешки и неуспехи. Човек е незасегнат също и от положителни опитности, не се възгордява от успехи и победата над враговете не му носи излишна радост и злорадство. Вътрешният мир не е резултат от подтискане на собствените мисли, или емоции. Подобно подтискане на мислите и емоциите води само да фрустрация и физически и психически заболявания.
Търпеливостта, и вътрешното спокойствие са резултат от разбиране и следване на закона за Дхарма - законът за правдивостта. Всяко нещо, всяко същество си има своя собствена природа, свои собствени качества, и един вид свое собствено предназначение определено от това как се отнася към околния свят, как взаимодейства с околния свят. Природата на лъва е да убива, няма смисъл да се порицава това негово качество, това е неговата природа , и той следва своята собствена природа когато убива. Природата на змията и на скорпиона е да вливат отрова когато хапят. Няма смисъл да бъдат порицавани за това. По същият начин сред хората има лъвове, змии и скорпиони, това е тяхната природа, така са били програмирани. Те следват своите тенденции . Няма смисъл да се порицават за техните постъпки. Единственото което може да се направи е да се променя тяхната мисловна нагласа . Това става бавно и постепенно с много търпеливост, като им се дава учението на Буда. Разбирането на преходността на нещата също спомага за постигане на вътрешен мир. Няма смисъл да се съжалява за края на дадено нещо или състояние. Всичко има своето начало и своя край. И накрая е разбирането на закона за Карма – закона за причина и следствие. Понякога не винаги става това което е прието за средно статистическо , но каквото и да стане, за това е имало обективни причини, и дори ние да не можем да видим точно кои са причините, ние знаем , че всичко което става е закономерен резултат от предшестваща причина.

4. Съвършеност на Радостно и Ентусиазирано Усилие - Виря Парамита
Нека да съм упорит, настойчив, пълен с енергия.

Тази парамита е просветителското качество на енергия, сила, виталност, ентусиазъм, решителност, предприемчивост, твърда убеденост да се върви до края на предприетото дело, непоколебимо и неотклонно без да се плашим от трудности. То е резултат от практиката на предишните три парамити и в същото време ги подсилва и ги заздравява. Главната причина за неизчерпаема енергия произлиза от това, че живота вече е посветен на един по-висш идеал и в него няма егоистични мотиви. Когато човек работи с такива мотиви, той не чувства усилие когато изпълнява задълженията си. Това е „без-усилно усилие”. Това е както усилието на двама влюбени готови да извървят огромно разстояние за да се срещнат. Или както усилието на планинаря който се изкачва на върха на планината, той не чувства усилието. Или както усилието на родители които обичат децата си и „работят за тях” през целият си живот. Те не чувстват усилие! Егоистичните мотиви са причината човек да губи лесно ентусиазма си. Чувствайки състрадание и симпатия, Бодхисатвите са изпълнени с енергия и неизчерпаем ентусиазъм да работят за облекчение страданията на другите хора, за премахване на тяхното невежество и заблуда. От такава нагласа на ума се изгражда силен характер, характер който е необходим за следващата Парамита.

5. Съвършеност на Концентрация - Дхиана Парамита
Нека да практикувам медитация и да постигна концентриран ум за да служа на всички същества.

Тази парамита е просветителското качество на способност на ума да се концентрира в една единствена насока, да се изключват всички останали смущаващи мисли, да може да се запазва обективност и безпристрастност в наблюдението, за да може да се постигне онази душевна спокойна и стабилна медитативност на ума, онази способност за безусловно съзерцание, която води в крайна сметка до Нирвана. Нашият ум има тенденцията да отскача от една мисъл на друга, лесно да се разсейва, да бъде неспокоен. Поради тази причина, ние сме заети главно с егоистични мисли. От друга страна егоистичните мисли стават причина за неспокойството на ума. Получава се затворен кръг. Ние попадаме в капана на „мислене по силата на навика”, движим мисълта си по предварително изградени схеми, по „старите пътища”, в една несъзнателна автоматизираност. Цялото ни наше поведение е съставено от отделни шаблони, към които ние несъзнателно се придържаме. Ние се смеем ,страдаме, действаме, реагираме, анализираме и т.н. шаблонно. Всичките наши емоционални и логически дейности са резултат от някакви първични матрици. Някой ни казва обидна дума, и ние веднага реагираме, все едно че някой е натиснал бутон в нас. Умът трябва да се тренира за да може да излезе извън „мисленето по навик”. Когато се медитира човек забелязва как в ума му възникват многобройни мисли като че ли от „само себе си”. Това е силата на навика и това е автоматизма, който съществува в ума. Съвършеност на концентрация, Дхиана – означава да се излезе от този навик. Първоначално е достатъчно само да бъдем будни по отношение на ума, само да знаем, че дадена мисъл е възникнала. По късно като видим какви са корените на тази мисъл, какви са първоначалните тенденции на ума които са причина за възникването на тази мисъл, ще може да излезем от силата на този „навик”. Така чрез продължително самонаблюдение, човек трансформира себе си цялостно, преобразува се в Бодхисатва. Когато се разчистят тези „навици” човек разкрива своята истинска природа която е Буда.

6. Съвършеност на Мъдростта - Праджна парамита
Нека да се сдобия с висша мъдрост да може другите да имат облага от това.

Тази парамита е просветителското качество на трансцеденталната мъдрост, вникването в същността на нещата, съвършено разбиране. Тя се изразява в няколко основни принципа, които се разбират от Бодхисатва, не само теоретично а като практическа опитност. Ето някои от тях:
• Всички същества имат природата на Буда.
• Светът на Самсара е светът на Нирвана.
• Четирите благородни истини.
• Същността на нещата, когато са взети сами по себе си е илюзорна. Дори категориите като време, пространство и причина не могат да се вземат като отделни единици.
• Всички неща са свързани в едно цяло, Абсолютната реалност, от закона за Карма – закона за причина и следствие.
• Абсолютната реалност не може да се познае от обикновеният ум. Единствено с помощта на Праджна може да се разбере мистерията - Абсолютна реалност.
• Идеята за „АЗ” е също илюзорност.
Тази мъдрост не може да се постигне с описание, не може да се изрече с думи, тя е отвъд всякакви концепции, идеи, логически анализи и т.н. С тази висша мъдрост се елиминира невежеството и страданието. Бодхисатва знае, че този на когото се оказва състрадание и помощ, този който оказва състрадание и помощ, и самото състрадание и помощ, всичко това е едно цяло. Няма отделно „АЗ” в тези трите, няма самостоятелно съществуване на тези трите. С тази висша мъдрост се отива отвъд одобрение и неодобрение, надежда и страх, отвъд дуалистичното мислене, отвъд егоистичното пристрастяване. Дори ако има привързване към Буда, или към шестте парамити е неправилно и ние просто минаваме от едната крайност към другата. Тази истина, шестата парамита, трансформира останалите пет парамити до тяхната трансцедентална същност.

Свободомислието обаче е квинтесенцията на всички будистки парамити (съвършенства).

Нашето мислене е зависимо от предварително заложени идеи в нас от учители, от родители, от религиозни водачи, от какво ли не. Ние робуваме на автоматичното мислене. Правим заключения по силата на навика. Вземаме решения на базата на „логическото мислене” и на базата на „свободната воля”. Но и двете са илюзия. Ние си въобразяваме, че можем да мислим каквото си пожелаем и да вземаме решения които са на базата на нашата „свободна воля”. В същност всяко наше решение е закономерен резултат, детерминирано от нашето предишно знание. Това е все едно ако някой бива хипнотизиран и му бъде внушено след като излезе от транс да седне на стола. Когато човекът бива освободен от транс и той седне на стола, той си мисли че това е било неговата „свободна воля”. Според Буда, тази идея, че имаме свободна воля е проява на най-голямото невежество, най-голямото незнание. Цялото логическо мислене, което може да проявим, е само израз на предварително заложена програма в нашия ум от обществото. И всяко решение което вземаме не е свободна воля, а обусловеност, сляпо следване на дадена логическа схема.

Тогава възниква въпросът, КАКВО Е ТОВА СВОБОДОМИСЛИЕ? Можем ли да мислим свободно? Това е един от въпросите, на който трябва да си отговори всеки който започва по пътя на будизма. Нима здравия разум е лошо нещо? Нима трябва да отхвърлим здравия разум? Та нали сред будистите са най-добрите логически мислители на Индия?
Отговора е прост и лесен за това как да се приложи на практика свободомислието, но изключително труден да се обясни философски, и да се подчертае неговото значение.
Самото „знание”, че нашето мислене не е свободно, ни прави свободомислещи.
Когато „знаем” че нашето мислене е обусловено, ние не сме привързани към своите мисли, не сме убедени в тяхната истинност, в тяхната правдивост. В нас няма болезнена привързаност към нашите идеи, към нашите разбирания, и ние сме готови да ги жертваме за да следваме истината каквато и да е тя. Когато знаем, че нямаме свободна воля, нашата привързаност към нашите действия изчезва. Ние знаем че всяка мисъл, и всяко действие са само закономерна реакция в една безкрайна верига на причина и следствие. С такова знание ние може да се оставим да следваме нашата логическа мисъл, и в същото време да сме готови да поправим, да коригираме, да променим посоката. Когато знаем, че нашето мислене е обусловено, закономерно, когато знаем че всяка мисъл в нас и всяко действие е резултат на събития предхождащи тази мисъл, ние не придаваме толкова голямо значение на своята логика, на своя здрав разум и ставаме свободни от самите себе си.

Въпроса за Свободната воля е много неудобен . На кого му допада идеята да няма лична, свободна воля?! За човек е трудно да приеме идеята за пълната детерминираност, защото това на пръв поглед "работи" против самия него. Но постепенно става ясно, че колкото повече се отказваме от "изборност", т.е. използване на свободна воля, толкова повече се приближаваме до... Свободата Това е парадокса.
"упражняването" на Свободната воля е до момента в който сме в позицията на наблюдатели, и след това, ако си позволим лукса да пристъпим една крачка напред ,казваме сбогом на свободната воля . Тази идея дори може да се отнесе и към човешкия живот като цяло. В смисъл, че "наблюдаването" и "избирането" е възможно само докато не се "облечем" в тела, докато не се инкарнираме за пореден път... Случи ли се това - вече сме в коловоза - и каквото сме си "написали", това е... Ако това е така, тогава какво ни остава освен да сме цялостни всеки момент, да действаме /или бездействаме/ и осъзнаваме на 100% всеки момент, без корист, без очакване на резултат и без съжаление от последствията просто защото "знаем" че това което се случва е това, което "трябва" да се случи в този момент...

Ще завършим отново с думите на Буда: “Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, само защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не приемайте за истина нещо само защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляйте, анализирайте и проверявайте в практиката и ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”

http://society.buddhist.googlepages.com/

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


24 Окт 2009, 13:53
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 13 Апр 2009, 12:47
Мнения: 300
Мнение Re: Литература
http://www.sci-bg.com/?p=1279#more-1279

Изображение

Изображение

http://www.sci-bg.com/?p=135

_________________
http://www.youtube.com/watch?v=Wa-96CWNtGE


24 Окт 2009, 16:29
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 61 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware.
Превод: Ioan Arnaudov