мисля ,
че има доста интересни стихове.
които някои от нас ,някога е пропуснал...
а те са си просто красота..

"Дао Дъ Дзин"

Лао Дзъ

"...Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.

Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме



Който знае своята сила,
но сдържа слабостта си,
е планински ручей в Поднебесната.
Който е планински ручей в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към състоянието на детето.

Който знае своя блясък,
но се държи скромно,
е за пример в Поднебесната,
не се отклонява от постоянното Дъ,
връща се към безначалното.

Който знае своята слава,
но не се удостоява,
е пролом в Поднебесната.
Който е пролом в Поднебесната,
постига постоянното Дъ,
връща се към простото.

Разпадне ли се простото
превръща се в предмети,
Мъдрецът го използва
и става ръководител.
Ето защо
великият порядък не се нарушава.


Войната е оръдие на нещастието,
всички я ненавиждат.
Ето защо, който има Дао,
не се сближава с нея.

Почетното място
по време на мир
е от лявата страна на благородния,
а по време на война - от дясната.

Войната е оръдие на нещастието.
Тя не е средство на благородния,
той я води само по принуждение.
Главното е да запазиш спокойствие.

Ако сияеш самодоволно,
значи радващ се на убийствата.
Който се радва на убийствата,
не може да завоюва съчувствие в Поднебесната.

Радостното дело възвишава левите,
а нещастното - десните.
Фаланговите началници се строяват отляво,
а пълководците стоят отдясно.

Казват: "Устроили са траурна церемония."
Ако се убиват много хора,
затова трябва да се скърби.
Победата е устроена траурна церемония.



Добрият пълководец –

Побеждава
и толкоз.
Той не смее
да прилага насилието.
Побеждава
и не се гордее.
Побеждава
и не се хвали.
Побеждава
и не се величае.
Побеждава
и не насилва.
Побеждава
и толкоз.
Веществото достигне ли разцвет на силите си -
остарява. Това се нарича нарушение на Дао.

Нарушителят на Дао
Преждевременно загива


Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.



Великото Дао е разлято.
То е наляво и надясно.

Всички неща се раждат
благодарение на него,
но то не им нарежда.
То извършва подвизи,
но не се слави.
То отглежда нещата,
но господар не им става.

То е винаги без желания,
може да се нарече мъничко.
Всички неща се връщат към него,
но то господар не им става,
може да се нарече велико.



Искаш ли да го свиеш,
трябва да го разпуснеш.
Искаш ли да го отслабиш,
трябва да го засилиш.
Искаш ли да го унищожиш,
трябва да го възвеличиш.
Искаш ли да му отнемеш,
трябва да му дадеш.
Това се нарича
дълбоко просвещение.

Мекото побеждава твърдото.
Слабото побеждава силното.
Рибата не може да се отдели от реката


Аз съм слушал,
че който умее да пази живота си,
като върви по земята,
не се натъква на носорога и тигъра,
като влезе в бой,
не се среща с въоръжения войник.
Носорогът
няма къде да забие своя рог.
Тигърът
няма къде да забие своите нокти.
Войникът
няма къде да употреби своя меч.

Защо това е така?
Защото е вън от смъртта.


Голямото дърво
израства от малкото.
Десетоетажната кула
започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли
започва от първата стъпка.
Който действува,
няма успех.
Който държи,
губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи,
затова не губи.
Който бърза в работата си
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен
в края на работата си,
както в началото й-
успява.
Ето защо мъдрецът
желае нежеланието,
не цени трудно придобитите неща,
учи онова,
което още не се е научило,
върви по онзи път,
по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.

Във войната побеждава онзи,
който е човеколюбив
Неговата отбрана е здрава.
Естествеността го спасява
Човеколюбието го охранява.



Способният пълководец
не е насилник.
Способният войн
не се гневи.
Способният да побеждава,
не напада.
Способният да използва хората
се поставя ниско.
Това се нарича Дъ,
избягващо боя.
Това се нарича сила
използваща хората.
Това значи да следваш природата
и древното начало.



Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защищавам;
аз не смея да настъпя нито един Цун ,
но съм длъжен да отстъпя един Чъ .

Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.

Няма по-голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
е почти загуба на моите съкровища.

Ето защо
от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.


В света няма нищо
по-меко, по-нежно
от водата.
Тя е непобедима.
Тя няма равно на себе си.

Слабото побеждава силното.
Мекото побеждава твърдото,
Всички знаят това,
но не могат да го осъществят...."

част от Сърдечната Сутра в много елементарен превод от филмчето Little Buddha
http://www.youtube.com/watch?v=IPMnMmnZ ... 0&index=19


"Домът е празен. Празнотата е формата.
Няма очи, няма уши, няма нос, език, тяло, ум,
мирис, вкус и допир, съществуващи неща.
Няма те, няма смърт, няма страх.
Няма старост и смърт
Няма ги болките на старостта,
Няма смърт, няма страдание,
Няма път, няма мъдрост,
и няма болка.
Така Просветения живее в перфектно разбиране
Без оковите на ума –
и следователно - без страх.
Далеч извън грешките и недостатъците
Това е нирвана"

Е С Е Н

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко,без да страда.

Но знам Един – това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

*****

Райних Мария Рилке

Ако знам, че обичта ще свърши;
ако знам, че тя ще се смали;
ако знам, че гръм ще я прекърши;
ако знам, че няма да боли;
ако в нея дълго съм се лъгал
ако не оставя тя следа,
ще я разруша до някой ъгъл
и отново ще я изградя.

Евтим Евтимов
**************
Дамян Дамянов

ПРИКАЗКА

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

Агни Йога
"Листа из градината на Мория - Зов"

"....кой хлопа на вратата Ми?
Това си ти, беглецо!
послушаи тез слова:
Ти бягаше от мен така грижливо,
Както преди градеше моите домове.
в светилищата храмови опита да се скриеш.
зад пиедестали тронни да се свреш ,
лик променен притули на шатрите в завесите.
да се разтвориш искаше във флеитострунен звук

...избяга ли ,кажи?
пред МЕНЕ пак стоиш.
но ето мойта дума:
доиде ти сам при мен ,
вратата ми намери,
разбрал си как умът ти, без светлина остана,
и как те изостави радостта,
разбрал си ,че допуснат ще бъде които хлопа.
и че допуснат значи оправдан,
тогава без да виждаш на бягството си края,
въззва ме ти ,откри вратата наи -добра,
аз ще приема хлопащия с думите:
"запазих твоита радост
вземи съда си и труди се..."




"Листа от градината на Мория - Озарение"


"... Когато по прозореца почукват капки дъжд, това е Мой знак!
Когато птицата потрепва,
това е Мой знак!
Когато вихърът листата носи,
това е Мой знак!
Когато слънцето леда стопява,
това е Мои знак!
Когато вълните отнасят скръбта на душата,
това е Мой знак!
Когато крилото на озарението смутената душа докосва,
това е Мой знак!
Бройте стъпалата, когато към Храма вървите,
защото всяко седмо стъпало носи Моя знак!
Когато проявите ново разбиране към Моя знак,
ще видите сиянието от мълниите на Световете.
Отворих ви вратата, но да влезете можете единствено сами."

длани притвориха
реката и небето -
НЕЖНО залеза
да изгасят