Книга "Ангелизация" на Мариела Нейкова
Пътят към храма е подгизнал от кървища…
Олтарът му вече не се вижда!Потънал е отдавна в пролятата кръв на жертвите,принесени в Божие Име!
Ще познаете пътя към храма отдалеч, по разпънатите тела на вярващите!
Хиляди светци и мъченици,хиляди невинни жертви…
На войни, на жестокост и на омраза…
На тъмната ера на Инквизицията…
На палачи и терор, на геноцид и на диктатори…
На нетърпимост…На непоносимост…
На агресия! На фанатизъм…
Играем си на Богове, а вяра - нямаме!
Раздавме правосъдие, а право - нямаме!
С окървавени ръце размахваме жезъл и отсъждаме,кой е крив,кой – прав е… Приличаме повече на палачи,отколкото на съдии…
Присъждаме единодушно “Смърт на различните!”
Разпъваме другите на кръст,за да докажем,че ние сме праведните!
Приличаме на кръстоносци,тръгнали да “спасяват” човечеството, като му отнемат шанса да мисли и да живее по начин, различен от техни ят!
Дали ще се научим някога, толкова силно и ревностно да обичаме, както умеем да мразим -фанатично и до смърт!
Живеем в ореола на криворазбрана себеправедност… Изучаваме Светите писания единствено,за да намираме в тях оправдания, за еретичните си дела! Размахваме Святата книга високо,сякаш е генерално пълномощтно от Господ, с което лично ни провъзгласява за Негови наместници на Земята!
Но вярата ни, чиито канони сами сме си съчинили, е богохулна и противна на Бога!
“Наричаш себе си със друго име. Значи си различен! Ти си бял,а аз съм черен. Значи си различен!Ти вярваш в нещо, аз не вярвам в нищо вече…
Щом си различен - си демоничен!”
Хвърляме камъни по грешника, ние-най-грешните… В каквото съдим другия-себе си осъждаме!
Изтезания сме изобретили-нечувани,потресаващи със жестокостта си - за всеки,който мисли различно от нас!
Възгледите на всички други считаме за погрешни, даже за опасни!
Нима смятяш, глупецо,че само ти притежаваш ексклузивното право да разговаряш със Бога?Нима допускаш, че Господ чува единствено твоите молитви? Че раят е само, за еднаквите с тебе?
Ти, жалкият грешник, се имаш за богоизбран и за богопомазан!
Само на теб ли, Господ ще ти прости? На теб ли само, ще покаже милост? За твоите грехове ли, единствено, е висял на кръста ?
Само твоята кауза ли е праведна и богоугодна? Само на твоята праведност ли, Господ ще бъде защитник?
Глупецо,пътят към храма, те води право към преизподнята!
Самият Сатана се преправя на светъл ангел, какво остава за неговите служители… Светът е обитаван от паднали ангели, с човешки лица, но с демонични сърца! Преобразили се, като слуги на правдата! С черни души, изпепелени от огъня на безброй битки! Хладнокръвни убийци,в името на някакви измислени благородни каузи!
Толкова много причини сме си намерили да сме жестоки един към друг, да се мразиме, да сме отмъстителни и безмилостни! Все важни причини… Коя причина е толкова важна, че да те накара да се превърнеш в убиец? Кой ти дава правото,да отнемаш живота на другия? Бог ще те съди един ден!Недей да забравяш, че страшен е Божият гняв!И сетнината ти, ще бъде според делата ти!
Когато застанеш пред Него, каква причина ще изтъкнеш като най-основателна, за това,че си престъпил всичките му закони? За това, че си плюл на себе си и си тръгнал срещу Бога-Създателят на живота ти!Глупецо,ти убиваш и съдиш във Негово Име,без даже да го познаваш!
Господ няма нужда от войници, които да защитават Божието име с клади и със оръжия… Неговата армия е “Армията на спасението”, а генералът му-Майка Тереза! Земният мир се опазва със пушки.А небесния мир, познава единствено духовното снаряжение…
Толкова ли е трудно да намерим поне една основателна причина да се обичаме?Всички, известни нам богове, ни го заповядват! Да се възлюбим един друг-както любиме себе си!… Бог е Любов! И ако искаме да му служим-с любов да му служим! Храмът е вътре в нас! И ние не сме “свои си”, защото Божият Дух,обитава в нас! И сам Господ е слязъл на земята,за да живее между чадата си, чрез Духа си!
Убивайки един друг, ние разпъваме Бога отново и отново… хиляди пъти! Жестоко,бавно и методично го поругаваме, в Неговото собствено Име! Изпаднали в дивашки религиозен екстаз, като хладнокръвни палачи, забиваме пирон след пирон в протегнатите му за милост към нас ръце!
Прости ни, Боже, не знаем какво правим! Тази игра на Вездесъщи ни е изпила мозъка…
Ние, които тръбим, че сме вярващи, имаме все още шанс да прославим Божието Име и тялом, и духом! Крайно време е да си послужим един на друг ревностно, дори фанатично-със смирение и с търпение, с Вяра, с Надежда и с много, много Любов!
|
Мисля, че почти няма човек, който да не го е чел...
Wha Is That At My Bower-Door (1783)