На 29 юли т.г. се изпълниха 124 години откакто

ВИНСЕНТ

отпътува към своите звездни светове!

В масовата представа той е фиксиран

като един неуспял приживе психотичен художник,

популярен с това, че е отрязал ухото си в шизоиден пристъп,

(което не е вярно, или поне - не е точно така),

че е живял дълго с проститутка в Хага,

и че след като приживе е успял да продаде една-единствена своя картина

- само няколко десетилетия след смъртта му

неговите картини достигат баснословни цени...

Но ИСТИНАТА ЗА ВИНСЕНТ ВАН ГОГ може да просветне пред човеците
от първите декади на 21 век само ако намерят време да се взрат
малко по-навътре в душата му, примерно - ако попрочетат поне десетина
от ПИСМАТА на този изключителен мислител и хуманист...
Живял е само 37 години. Сътвореното от него стопля душите на милиони
и ще продължава да свети докато има човеци на Земята...

Вестник СВРЪХестественото е цитирал негови епистоларни откъси в рубриките си
още в началото на първото десетилетие на века...
Нека си припомним още веднъж няколко от неговите виждания,
кореспондиращи пряко с много въпроси, които днес си задаваме:

ДУХОВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Винсент ван Гог до брат му Тео

... Несъмнено странно явление е, че на артистите, поетите, музикантите, художниците –

дори и на щастливците – не им върви в материалните дела.

Това отново ни изправя пред вечния въпрос –

- животът видим ли е за нас в неговата цялост?

Или преди смъртта ние виждаме само едната му половина?

Художниците, които са починали и са погребани, говорят чрез своите творби

на следващото поколение – или на няколко поколения след тях.

Това ли е всичко или има и още нещо?

В живота на един художник смъртта може би не е най-тежкото нещо,

което може да му се случи.

За себе си мога да кажа, че не знам нищо за това.

Но гледката към звездите винаги ме кара да мечтая така просто,

както ме карат да мечтая черните точки, които върху географската карта

представляват градове и села. И защо, казвам си аз,

блещукащите точки на небосвода да са по-малко достъпни

от черните точки върху картата на Франция.

Ако ние взимаме влака, за да отидем до Тараскон или Руан,

не взимаме ли смъртта, за да отидем до една звезда.

В това съждение едно е несъмнено вярно – докато сме живи,

ние не можем да стигнем до една звезда,

както и когато сме мъртви, не можем да вземем влака.

И така, не ми изглежда невъзможно холерата,

пясъкът в бъбреците, плевритът и ракът да са небесните средства

за придвижване, както параходите, омнибусите и железниците

са средствата за земно привижване.

Да умреш тихо в дълбока старост

е все едно да стигнеш до звездите пеша.

Арл, 9 юни 1888 година

Vincent