ВИДЯХМЕ ТОВА ОЩЕ ПРЕДИ 12 ГОДИНИ

Петя Димитрова - ИРИНА

Поводът да припомним следващия материал са тържествуващите изявления на научни екипи, наблюдаващи със скъпоструваща апаратура Марс. Многократно вече те преоткриват топлата вода, след като е достатъчно само да хвърлят един поглед на съществуващата в тези и в други страници информация.

Още през 2002 г. ние твърдяхме, че на Марс има вода, много вода, нещо, което сега потвърждават с гордост земните компютри.Не се и надяваме, разбира се, че предоставената от нас карта на Марс с важните координати, ще бъде сериозно разгледана. Знаем, че феноменът „далечно виждане” или „далечно пътуване”, или "излизане от тялото” съвсем не се радва на научен интерес, макар някои по-напредничави екипи отдавна да потвърдиха неговото съществуване.

Днешните научни твърдения какво има на Марс отново вървят с темпа на костенурка. Припомняме пак написаните през 2002 г. страници, в тях има полезна информация. Ако тя не бъде пренебрегната с обичайното високомерие и отхвърляне по принципа: това не може да бъде, защото не може да бъде, ще бъдат спестени много излишни усилия и време. Протягаме ръка за сътрудничество с непреднамерените, широко скроените, смелите, в чието подсъзнание Марс е старата родина

МАРС - СТАРАТА РОДИНА

ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ
МАРС!
(І част)
Екип на Асоциация “ИРИНА” осъществи няколко сеанса чрез техниката “далечно виждане”.
Напоследък интересът към Червената планета се засилва отново. Съдбата на няколкото космически сонди, които изпратиха малко снимков материал преди да замлъкнат завинаги, е неизвестна. Но на специалистите направи впечатление фактът, че всеки опит за по-близо навлизане в територията на Марс, завършва печално. Планетата сякаш се отбранява и не допуска земна техника близо до повърхността си.
Повечето хора никога не са преставали да мислят, че Марс има нещо много общо с нашата планетата, и най-малкото - след откриването на областта Сидония, в която ясно се забелязват пирамиди, останки от град и гигантско лице, - че Марс е нашата стара родина.
Враждебен ли е днес Марс? Отбранява ли се? Има ли, все пак, някой там? Кой е той? Ще го видим ли някога? Ще кацнат ли земни кораби на Марс и кога? Част ли е Марс от гигантската тайна на Мирозданието? Окултен символ ли е днес? Представлява ли гигантска холограма, както и всичко онова, което виждаме в звездното небе? Какво е Марс в своята проекция в Четвъртото измерение и в Паралелната Вселена, в чието съществуване напоследък започнаха да ни убеждават и квантовите физици?
Техниката “далечно виждане” дава възможност за бързо “придвижване” в пространствата и проникване през бариери от какъвто и да е характер. Тя се овладява от талантливи сензитиви и периодът на обучение е строго индивидуален. Но както всяко обучение и при това има закони и надпрагови опитности, до които може да се достигне само със самообладание и самоконтрол. Чувството за паника, за страхове понякога е погубващо, тъй като води до деформации, които може никога по-късно да не могат да бъдат овладяни.

Защо именно Марс привлича толкова силно вниманието ни?
Нашият отговор е:
защото подсъзнателно във всеки от нас
стои паметта за далечната родина.
Нейният зов е все така настоятелен. Почти всеки може да ви даде някакъв отговор, ако го попитате “Какво е Марс?” и нерядко тези отговори са изумително точни. Статистиката може да се смее на онези 45 процента американци и 52 процента французи, които вярвали, че на Земята отдавна се разхождат марсианци. Тези мъже и жени отговорили и на въпроса дали на Марс има живот със стопроцентово “да”. Те изобщо не са се замислили над твърденията на астрономите, които съобщават, че на Марс не може да има живот по никакъв начин и че тя е мъртва, пустинна и безводна пустош.
Впрочем, разминаванията между всичко онова, което се твърди официално и онова, в което хората вярват, са отдавна доказан факт и нито научно порицание, нито присмеха могат да променят нещата.
Резултатите от нашите експерименти чрез техниката “далечно виждане” доказаха за сетен път колко прави са онези, които не четат статистика и научни анализи.
В брой 6 от 2000 г. на списание “СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО”, след такъв експеримент екипът ни откри живот под ледените пространства на спътника на Юпитер Европа. А също и вода на Марс. И двете ни твърдения бяха потвърдени след това от различни източници, базиращи се на последни данни от космическите сонди.
Този експеримент ни даде възможност да разберем, че във видимото си измерение, онова, което виждат очите на електрониката ни, Марс е наистина пустиня, но под нея има огромни водни пространства. Марс, разбира се, един ден навярно ще бъде достигнат от земна техника, макар този ден да отстои много далеч в бъдещето ни. Но по-вероятно е, човечеството изобщо да няма никаква необходимост да извършва гигантски усилия, за да кацне на една мъртва планета. Ако то успее да овладее параметрите на четвъртото измерение или четвъртата плътност.
Знаем, че сетивата ни улавят света в неговата триизмерност, т.е. само в материалния му спектър. Четвъртото измерение е светът отвъд третото. Реален, жив, свят със свои закони и изпълнен с живот. Животът в четвъртото измерение е всичко онова, което се случва някой ден, когато третото измерение се износи и разумът загуби необходимостта от материален носител или тяло.
Навлизането ни в четвъртото измерение на днешната марсианска цивилизация доказва, че всичко онова, за което са писали земните фантасти се е сбъднало.
Четвъртото измерение, в което живее тази цивилизация е настъпило след катаклизъм с разновидност на неутронни и микровълнови оръжия. Те не са унищожили планетата, но са унищожили физическата обвивка на населението й. Преминала в друго измерение или в четвърта плътност днес тази цивилизация осъществява немислим прогрес. От няколко години мнозина уфолози започват да се досещат, че НЛО, което често се появява на Земята, очевидно идва от близък, но свят в друго, следователно невидимо за нас, измерение. След експериментите ни с техниката “далечно виждане” ние видяхме този свят на четвъртото измерение.
Когато си в това измерение сетивността ти улавя неговата същност точно толкова реално, колкото очите фокусират очертанията на предметите в третото измерение или тук.
Населението на Марс в много далечни времена е достигнало гигантския си технически скок, който е довел и до неговото унищожение в третото измерение. Малка част от него е долетяла на пустата тогава Земя и те са били първите заселници и онези, които са посели живота тук.
Контактът между намиращите се в четвъртото измерение и тези, които са дошли тук в третото измерение, разбира се, е бил спрян. Но след толкова много векове е намерен начин да се излиза и влиза от едно измерение в друго и резултатът е: посещението на НЛО. Тук.
В генетичната памет на планетарното население е останал споменът за Марс като старата родина.

(следва)